От петък, 13-ти март, в България е въведено извънредно положение (ИП) за един месец, като срокът може да бъде удължен. Това означава, че се ограничават временно основни права и свободи на гражданите. В обосновката на кризисния щаб за борба с коронавируса пред парламента се казва, че ще бъде ограничена главно свободата на придвижване и пътуване. Мотивът: необходимостта да се спазват условията на карантина и ограничаване на контактите, за да бъде спряно разпространението на заразата. Решението на парламента е само от две точки. В първата се казва, че се обявява извънредно положение, а във втората - че правомощията, които се гласуват на Министерски съвет, са на основание на чл. 57, ал. 3 от Конституцията.

Кои права останаха и кои са суспендирани

Въпросната алинея 3 от член 57 от Конституцията гласи: “При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37. Нека да видим правата, които не са временно суспендирани.

Тези конституционни текстове гарантират правото на живот, както и това, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко или унижаващо отношение и на медицински опити без неговото доброволно писмено съгласие. В член 31 се постулира още, че всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок, никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, а обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.

Решението на парламента „предоставя за отстрел" други четири алинеи от чл. 31. Те гарантират, че не се допускат ограничения на правата на обвиняемия; на лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата; че наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон; и че не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.

В сила остава ал. 1 от чл. 32, която гарантира, че личният живот на гражданите е неприкосновен и всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Следващата алиния 2 от същия член обаче вече не попада в списъка на гарантираните права. Тя гласи: “Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи”. 

Остава в сила член. 37 от Конституцията, който гарантира свободата на съвестта, свободата на мисълта и избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възглед. В алинея 2 от същия член се казва, че свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.

И това са гарантираните човешки права в България към този момент, ако тълкуваме дословно решението на парламента. 

Свободата на словото, неприкосновеността на жилището и свободата на лична кореспонденция не са сред гарантираните права, други основни човешки права - също. 

Юристите не са особено притеснени, засега

Юристите, с които разговаряхме, приемат временното суспендиране на човешките права, защото са съгласни, че има необходимост от ограничаване на правото на придвижване, за да бъде ограничен вирусът в името на човешкия живот. Адвокат Емил Георгиев обърна внимание, че България по принцип има проблем с нееднаквото правоприлагане. Извънредните мерки могат да засилят този проблем, смята Георгиев. Българският хелзинкски комитет предупреди още преди гласуването на ИП, че Конституцията не поставя едно важно изрично изискване: временното законодателство, приемано във връзка с извънредно положение, да бъде строго обвързано с неотложните нужди на конкретната ситуация така и да не ограничава без необходимост права, които не са във връзка с причините за извънредното положение. 

В неделя Висшият съдебен съвет реши, че съдът в България почти спира работа за срока на ИП до 13 април. Насрочените заседания по дела се отлагат до края на извънредното положение. Изключение правят само мерките за неотклонение и делата, засягащи спешни обезпечителни мерки.

Извънредното положение дава абсолютна власт

Според юристите не бива да се поддаваме на паника и да смятаме, че извънредното положение ще доведе до произвол на властите. Но нека все пак да имаме едно наум: извънредното положение дава абсолютна власт. По време на извънредното положение не важи Законът за обществените поръчки за всичко, свързано с коронавируса. Заради ограничаването на контактите може да се наложи и отмяната на избори, както вече се случи в Македония. Не е ясно и докъде могат да стигнат мерките. Само 5 дни след въвеждането на ИП главният прокурор Иван Гешев вече поиска държавата да вземе още по-радикални мерки в борбата срещу коронавируса и да въведе вечерен час и забрана за всякакво движение в големите градове. Според него, в подобна ситуация ще може да се ходи само до хранителни магазини и аптеки, като за целта ще се попълва декларация къде отиваш. Ако някой бъде спрян и се е отклонил от посочения маршрут в декларацията, ще го очакват "големи санкции".

Фалшиви новини

Вече има няколко дела срещу фалшиви новини за коронавируса, а в сряда парламентът гласува промяна в Наказателния кодекс, според която до 5 години може да лежи в затвора всеки, който разпространи фалшиви новини за короновируса.

Докога ще продължи извънредното положение

Абсолютната  власт е наркотик, пристрастяването към който може да бъде особено тежко. И това извънредно положение, може да се окаже не съвсем извънредно, като се има предвид, че не е ясно докога ще продължи. Ако до 14 април броят на заболелите и заразените не започне да намалява, извънредното положение ще бъде удължено.