Миналата есен Франция се обяви против преговорите с Албания и Северна Македония за членство в ЕС (в случая с Албания против бяха също Дания и Нидерландия). Така Париж си навлече много критики - не само в засегнатите страни, но също и у техните съседи, както и в Берлин и Виена. Това беше грешен сигнал в грешното време - особено ако вземем предвид апетитите на Китай и Русия към Западните Балкани и усилията им да разширят влиянието си  в региона. ЕС разглежда приемането на западнобалкански страни в Общността като своя геостратегическа инвестиция.

Грешката от 2007

И все пак френското правителство има(ше) право поне в едно отношение, което не е свързано с прословутата умора от разширяването. Много членки на Общността все още не могат да забравят лошия опит с Румъния и България, които не бяха напълно готови за присъединяването си към ЕС.

Страните-кандидатки наистина трябва да са готови за членството си. И то във всяка една област - било то политика, държавност или икономика. Не трябва да се допуска страни да бъдат приети в Общността, а след това да тръгват назад - например в областта на правовата държавност и върховенството на закона.

Всички трябва да печелят от разширяването

Затова би било много разумно, ако в преговорния процес Европейската комисия използва повече стимули и санкции, а страните-членки засилят контролните си функции. Защото в крайна сметка разширяването на ЕС трябва да бъде успех за всички участници, а не да увеличава конфликтния потенциал вътре в Общността. 

 

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main