1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Заразителна ли е свободата?

Автор: Карстен Кюнтоп, Редактор: Биляна Михайлова4 февруари 2011

Падне ли един владетел, пада следващият, а след него и други. Това, което става сега в арабските държави, напомня много на плочките на доминото. Сравнението обаче заблуждава. Ето защо:

С камъни срещу систематаСнимка: dapd

Арабският свят обхваща почти 25 държави с 360 милиона души и нещата, които свързват ливанските граждани и гражданите на Катар или Мароко, не са много. И културните различия са огромни, и състоянието на отделните арабски страни е различно.

За Йордания, например, е ясно, че страната не е свободна, извършват се изтезания, а този, който се усъмни в легитимността на кралството, бързо се озовава в затвора. Но пък политическата система е по-отворена от сирийската. Дори и най-голямата ислямистка опозиционна групировка не се бори за смяна на режима, а настоява само за реформи.

"Арабска пролет"?

Всичко тръгна от ТунисСнимка: picture alliance/dpa

И за Сирия е съмнително дали ще стане втори Тунис или Египет. Това, което засилва позициите на президента Башар ал Асад и дава частица легитимност на режима му, е ясното отношение към Израел. Асад е готов за мир, но само при условие, че Сирия си получи обратно Голанските възвишения. Дотогава Асад ще подкрепя тези, които оказват съпротива на Израел.

Хосни Мубарак от своя страна прави едва ли не обща политика с Израел и затвори един и половина милиона палестинци в ивицата Газа. Асад е в унисон с общественото мнение в арабския свят, а Мубарак бива наричан "ционист" и "агент на ЦРУ".

Ценностите, заради които излязоха на улицата хората в Тунис и Египет, са общовалидни. Става въпрос за достойнство, социална справедливост и възможност за участие в обществения живот. Всеки арабин разбира това веднага и няма начин да не бъде вдъхновен от кадрите, идващи от Тунис или Кайро. Всеки арабин започва да прави сравнения и да се пита: какво е положението в моята страна?

Високата цена на гробната тишина

Египет ври и кипиСнимка: dapd

Старият закостенял арабски ред се поставя под въпрос и тези, които десетилетия наред не са давали на народите си заслуженото, са изложени на натиск. Надеждата е всеки държавен лидер в Аман, Дамаск, Алжир и другите столици да е разбрал посланието. А фактът, че сравнението с доминото не пасва навсякъде, не бива да го изкушава да се изправя срещу бурята. Да се надяваме, че и Западът ще научи нещо. Стабилността може да е заслужаваща си цел, но гробната тишина е твърде висока цена за нея.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ