Няма и дума: сръбският премиер Кощуница ревизира до голяма степен отрицателното си отношение към Трибунала на ООН в Хага. Още като президент на Югославия той упорито се противопоставяше – в последна сметка безрезултатно – против екстрадирането на Слободан Милошевич. Междувременно той се отнася отговорно към поетите от страната му ангажименти, включващи и неограничено сътрудничество с Хага. От 2004 с благословията на Хагския трибунал в Белград функционира специален съд, който съди сръбски военни, обвинени във военнопрестъпления. Това е сериозен израз на доверие.

Само че когато става дума за Радован Караджич и Ратко Младич, се вижда, че запазването на властта му е по-важна за сръбския министър-председател. Защото той пристъпя по много тънък лед: неговото малцинствено правителство се подкрепя от социалистите, тоест онази партия, чийто водещ кандидат на последните избори бе Милошевич. Социалистите, както и най-голямата сила в Скупщината, крайно националистическата Радикална партия, защитават Младич и Караджич. Радикалите имат на своя страна всички онези, които смятат двамата военнопрестъпници за национални герои; те имат симпатизанти също в редовете на полицията и армията, което неизбежно затруднява издирването на Младич и Караджич.

Естествено човек може да разбере затруднението, в което се намира Кощуница, но все пак решението на ЕС да прекъсне преговорите с Белград бе последователно и правилно. Това не е първият ултиматум, който изтече без сръбското правителство да се е приближило и на сантиметър до залавянето на Младич, да не говорим за Караджич.

Онова, което се крие зад тази стъпка на ЕС, не е толкова заплаха, а трезва реалност: разстоянието, което дели Сърбия-Черна гора от Хърватия и Македония по пътя към ЕС, се увеличава с всеки изминат ден. Освен това в европейските столици все по-силно се дочуват гласовете на онези, които настояват за дългогодишно спиране на всякакво ново разширение на ЕС. Влакът за Брюксел все още не е отпътувал, но колелата вече се завъртат, а кога ще дойде следващият влак никой не знае.

Това може и да не се харесва на онези, които виждат в обвинението срещу Караджич и Младич световно съзаклятие срещу сръбския народ, но те не могат да променят нищо. А тежкото икономическо положение, което принуждава много млади сърби да търсят препитание в чужбина, налага по-скоро обратния извод: против добруването на сърбите работят тъкмо онези, които застават пред Караджич и Младич. ЕС може да мине и без Сърбия – но сърбите не могат да се отърват от мизерията си без помощта на ЕС.