"Не всичко в ГДР беше лошо". Това изречение разделя духовете и 30 години след падането на Берлинската стена. За бившия политически затворник Манфред Вилхелм то звучи като подигравка. Той много добре си спомня времето, прекарано в затвора Бранденбург. Много преди него в същия затвор е лежал и Ерих Хонекер. Няколко дена преди края на Втората световна война младият комунист Хонекер е освободен от войниците на Червената армия. А през 1971 година става най-влиятелната фигура в източногерманската диктатура.

Ерих Хонекер се отнася към политическите си противници точно така, както нацистите са се отнасяли към него. Той просто ги вкарва в затвора. Престъплението на Манфред Вилхелм се състои в това, че разказвал в тесен приятелски кръг и по кръчмите политически вицове за режима в ГДР. През 1981 година е осъден на осем и половина година затвор за "антидържавна пропаганда". Попада в същия затвор, в който навремето е лежал и Ерих Хонекер. През 1985 година Федералната република откупува Манфред Вилхелм от хуманитарни съображения и той е освободен. С тази масова форма на търговия с хора, режимът в ГДР години наред си докарва така необходимата западна валута. Съдбата на Вилхелм не е единствена. По време на 40-годишната диктатура в затворите на ГДР са вкарани най-малко 170 000 политически затворници.

Като по времето на нацизма

Затворът Бранденбург е един от най-големите. В него излежават присъди до 3500 затворници. Историкът Тобиас Вуншик е описал нечовешките условия и съдбите на много политически затворници в своето изследване "Затворът на Хонекер". Свидетелствата на 68-годишния Манфред Вилхелм също помагат на историка. Но лъвският дял информации той събира от досиетата на ЩАЗИ, която се разпорежда с политическите затворници. Тобиас Вуншик описва и методите в затвора Бранденбург. Затворниците неизменно биват насъсквани едни срещу други. Според Вуншик, до 12 процента от затворниците са били доносници на ЩАЗИ. Политическите затворници са били поставени в много по-лоши условия от криминалните престъпници. Недоверието между затворниците е било голямо. Манфред Вилхелм си спомня, че е било много трудно да говори за лични проблеми с криминалните престъпници. За да преодолее ежедневната монотонност, враждите и подозренията, той си налага стратегията на положителното мислене. "Какво си преживял?", "Какво си мечтаеш за в бъдеще?".

За да получат поне някаква представа за живота извън затвора, политическите затворници слушат чрез саморъчно направени миниатюрни радиопарати новините от Запада. Много затворници в затвора Бранденбург не издържат. Най-малко 500 затворници се самоубиват. Затворническият пастор Йоханес Древс е бил свидетел на душевните страдания на много затворници. От 1988 година му разрешават да води църковна служба един път в месеца в затвора Бранденбург. Личните разговори със затворниците са забранени. Той обаче не се съобразява с тази забрана. Пасторът е бил мотивиран и по лични причини. Съветските окупатори са вкарали неговия дядо в бившия нацистки концлегер Заксенхаузен, където той лежи от 1945 до 1948 година. Тоест пасторът е имал представа за методите на подтисничество по времето на ГДР. Методи, които не се отличават много от тези на СССР и на националсоциалистите. За да облекчи поне малко изолацията на затворниците, по време на църковните служби той ги поздравява с ръкостискане и им разказва за промените в страната. 

Пресконференция на затворниците

След падането на Берлинската стена на 9 ноември вече нищо не може да спре народа. Смелостта надвива страха. Също и в затвора Бранденбург. Четири седмици по-късно, на 5 декември, затворниците предизвикват пресконференция. Пастор Йоханес Древс казва, че това е бил "един незабравим ден". Затворниците му показват своите килии, където често съжителствали по десет и повече души. Двуетажните легла, няколкото стола и тоалетната без преградна стена.

"Ние забравяме толкова бързо и лесно", казва Древс, визирайки своите преживявания в затвора Бранденбург. А Манфред Вилхелм допълва: "Те привнесоха в ГДР собствения си опит от нацистко време", казва той, като има предвид и Ерих Хонекер, който от жертва на нацизма по-късно се превръща в извършител.