Политологът от либералната германска фондация „Фридрих Науман" е базиран в София и отлично познава страната и политическия ѝ дневен ред. В началото на статията Кадик и Станчев разказват предисторията на проекта АЕЦ „Белене" и припомнят многобройните противоположни решения за и против изграждането ѝ.

„Такова поведение илюстрира непоследователността на българската политика и растящото руско влияние в региона. Влияние, което в бъдеще ще блокира иновативните концепции в областта на възобновяемите енергии", пишат те.

Авторите смятат, че възраждането на проекта „Белене" може да се дължи и на появата на китайски инвеститори. Но Пекин не е бил първият адрес, към който се обърнаха българите. "Напротив, българският президент Румен Радев първо се срещна с Владимир Путин. Няколко дни по-късно същото направи и премиерът Бойко Борисов. (…)

Хвърлят прах в очите на хората 

Позицията на правителството в София може и да се е променила, въпросите около АЕЦ обаче остават. Не е ясно например кой колко смята да инвестира в проекта и как точно ще се подходи към екологическите рискове. Дори ако се осигури 100% частно финансиране, рискът от ядрена авария пак ще се носи от правителството. Същото важи и за преработването на ядрените отпадъци. Тази рискове се подсилват още и от очевидните недостатъци в строителното дело и повишената земетръсна опасност в региона." (…)

Който и да спечели конкурса, ще трябва да строи с оборудването, което вече е доставено от „Росатом", пишат авторите и цитират българския енергиен експерт Васко Начев. Според него имената на потенциални инвеститори, които в момента са в оборот, просто хвърлят прах в очите на обществеността, за бъде тя убедена, че проектът си струва, а парите за рестартирането му са оправдани. „В крайна сметка и този опит за съживяване на АЕЦ „Белене" няма да доведе до нищо, ако държавата не поеме ангажимента, че ще купува на определена цена произвежданата енергия. Просто и този път ще бъдат инвестирани огромни суми."

Визията на ЕС за бъдещето на енергетиката предвижда децентрализиране на производството на електроенергия, преминаване от изкопаеми към възстановяеми източници и от регулиран към свободен пазар. Но България сякаш избира друг път и залага на гигантски руски ядрен проект с държавни гаранции. Ако до 2030 година се осъществят плановете на правителството за АЕЦ „Белене", страната вече ще разполага с две руски АЕЦ с общ капацитет от 4000 мегавата, който покрива около 70% от енергийните разходи на България. В тези АЕЦ руски са не само технологиите, но и ядреното гориво. Редом с това 90 процента от газа в България също се внася от Русия. (…)

Но руското влияние върху българския енергиен пазар не се изчерпва само с производството не електроенергия и с износа на газ. Единствената рафинерия в България принадлежи на руския гигант „Лукойл". Липсата на диверсификация, особено във времената на активна руска външна политика и с оглед на енергийната сигурност, дава основание за опасения както вътре в страната, така и в ЕС."

800 милиона евро повече

Авторите цитират резервите на Европейската комисия към проекта и припомнят, че според европейските директиви ТЕЦ-овете в страната трябва да бъдат закрити някъде към 2030 година, ако не са модернизирани.

„Професор Христо Василев, един от авторите на изследването „Стратегии за развитие на енергетиката в България до 2030 година", смята, че през 2030, когато „Белене" трябва да започне да произвежда ток, цената на електроенергията от възобновяеми източници ще бъде поне два пъти по-ниска в сравнение с атомната. (…) Според него при това положение българските потребители ще плащат 800 милиона евро повече за ток, ако изберат АЕЦ, вместо ветропарковете и другите форми на устойчив енергодобив, енергийните депа и интелигентните електромрежи.

Широка дискусия между експертите в момента няма. Води се обаче бурна дискусия около това защо правителството изведнъж реши отново да сложи темата „Белене" на масата. Два сценария са в центъра на вниманието. Първо, че от огромните инвестиции полза могат да извлекат фирми, близки до местни олигарси. Така ще бликне още един извор за източване на държавния бюджет в полза на частни интереси. Защото примери за преоскъпени публични проекти – колкото искаш. Другото възможно обяснение гласи, че българското правителство съзнателно избира геополитически курс към Русия. И в двата случая ЕС трябва да бъде нащрек."