1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Защото бежанците им напомнят за техните роми"

А. Андреев (АГ, ТАЦ, ФАЦ)25 май 2016

Отпорът срещу бежанците в Източна Европа се дължи най-вече на това: дори само външният вид на тези хора напомня на източноевропейците за техните роми - и за провалената им интеграция, казва политологът Иван Кръстев.

Снимка: BGNES

Под заглавие „Из Европа броди не призрак, а зомби” берлинският "Тагесцайтунг" коментира убийствения национализъм и съюзяващите се с него източноевропейски политици:

„Половината Балкан е деградиран до някакъв обръч от микроскопични държавици с опълченска съпротива, до буферна зона от непредвидими и авторитарни еднолични режими, с чиято помощ ядрото на Европа се пази от кризи и от миграцията. И затова кризите винаги започват в периферията - най-напред финансовата, после бежанската. Кризите от 20 век се завръщат като вампири - из Европа броди не призрак, а зомби: убийственият национализъм и политиците, които не се справят вътре в своите граници, влизат в някакви тревожно непроницаеми съюзи. И отново потръгва пренареждане, в чиито рамки човешките права ще бъдат пожертвани в името на правото на народите на самоопределение. С всички последствия.”

Това мнение на Соня Фогел от левия „Тагесцайтунг” косвено получава един доста по-различен и много диференциран отговор в обширна публикация на по-консервативния „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ). Кореспондентът на вестника Михаел Мартенс разговаря с българския философ и политолог Иван Кръстев и с австрийския историк Оливер Йенс Шмит за нарастващите различия между „старите” и „новите” европейци - както конкретно във връзка с бежанците и мигрантите, така и на ценностно равнище. Дали пък Западна Европа не демонстрира морално високомерие, пита журналистът, а Иван Кръстев отговаря така:

Иван КръстевСнимка: privat

"В Югоизточна Европа ромите са символ на Другия"

„Да. Защото моралното самочувствие винаги се повдига, когато можеш да кажеш: Тези хора са различни от нас, но ние въпреки това ще им помогнем. Но в страни като Унгария, Словакия, България или Румъния нещата изглеждат другояче, най-вече поради следната причина: дори само външният вид на бежанците напомня на източноевропейците за техните роми - и за провалената интеграция на тези хора в тамошните общества. В Югоизточна Европа ромите са символ на „Другия”, който не може да бъде интегриран. И всеки, който иска да разбере защо в източноевропейските общества се чуват такива брутални аргументи по повод кризата с мигрантите, трябва да се съобразява с това обстоятелство. В случая един процес, идващ отвън, се разглежда по аналогия с един траен вътрешнополитически проблем. В добавка идва и демографската паника, която външните анализатори най-силно пренебрегват като елемент от реакцията на източноевропейците към бежанците. В България има огромна разлика в демографското развитие на ромите и на българите. Повече от 40% от учениците в българските основни училища говорят майчин език, който е различен от българския”, казва Кръстев в интервюто за ФАЦ.

В разговора става дума и за други нагласи на новите държави в ЕС, които се разминават рязко с ценностите, наложили се на Запад - например по отношение на хомосексуалните. В отговор на въпроса дали източноевропейците ще поведат Европа към нова консервативна революция, австрийският историк Оливер Йенс Шмит казва:

Ползата от провокацията

„Това е обрат, провокация, но и възможност за нов дебат. Важно е каква ще бъде реакцията на тази провокация. Ако тя е назидателна, както досега, тоест - ако няма готовност на провокацията да се реагира с аргументи, ако всички, които изповядват различни възгледи, просто биват дамгосани с осъдителни оценки, тогава съществуването на ЕС е под заплаха. Ето защо ние трябва да анализираме не само причините за реакцията на източноевропейските общества, но и да се запитаме дали пък тези реакции наистина са толкова вредни за общоевропейската политика. И дали това няма да се окаже позитивна интелектуална и политическа провокация, ако в крайна сметка се научим да интегрираме и такива мнения в демократичната дискусия, която в резултат от това ще стане, естествено, много по-остра в сравнение с мейнстрийм-дискусията, водена тук в момента.

Според мен тези реакции вече доведоха до реални политически компромиси и до ново умение да се справяме с възгледи, различни от тукашните. Тъй че дори онези, които с основание не приемат вътрешната политика на правителствата в Полша или в Унгария, трябва да им бъдат благодарни от гледна точка на европейската политика. Защото в момент, когато се преструваме, че има един-единствен отговор на голямата криза, те показват, че има и други опции”, заключава Шмит.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ