Всичко започва през 2008 година, когато Динчдаг получава съобщение, че поради своята хомосексуална ориентация е негоден за военна служба. Той напуска казармата и се връща обратно в родния си Трабзон край Черно море. Започва работа като футболен съдия и всичко върви добре, докато в началото на 2009 година Турският футболен съюз не поискал от него да удостовери, че наистина не подлежи на военна служба. Тогава той представя въпросното медицинско свидетелство.

Наскоро след това ръководството на футболния съюз му съобщава, че повече няма право да свири на мачове, защото не е отбил военния си дълг. Спират да му разпределят футболни срещи, а накрая и го уволняват заради „несправяне с работата". Турските медии масово започнали да пишат за "съдията гей от Трабзон". И макар че името му не се споменавало изрично, всички в родния му град отлично знаели за кого става дума.

От този момент нататък животът на Динчдаг се променя драстично. Започнал да получава заплахи за живота си, което го принудило да напусне родния си град, независимо че семейството му приемало неговата сексуална ориентация. Динчдаг заминава за Истанбул, където известно време живее из парковете на града. Готов бил да работи като келнер или продавач, но всички работодатели го отпращали веднага, щом разпознаели лицето му. Тогава започнал да води борба.

Съдебно ходене по мъките

През 2010 година Динчдаг внася жалба за дискриминация срещу Футболния съюз с иск за финансово обезщетение. Той печели делото - Административният съд му присъжда обезщетение от 23.000 турски лири (около 7.200 евро) - пет пъти по-малко от исканите от Динчдаг 110.000 лири. Той обжалва решението, но без успех: съдът отхвърля жалбата с аргумента, че в случая "няма нанесени психически щети".

Адвокатът на Динчдаг подчертава, че сексуалната ориентация на неговия клиент не му пречи да изпълнява професионалните си задължения на футболен съдия и че уволнението му нарушава както турската  конституция, така и  и принципа за равноправие, който Турция е длъжна да спазва по силата на редица международни документи, които е подписала. „Футболният съюз прояви чиста дискриминация спрямо моя клиент. Неговото уволнение е неправомерно", казва адвокатът. Сега по случая трябва да се произнесе Конституционният съд на Турция, след което ще бъде сезиран и Европейският съд по правата на човека, уверява защитникът.

След като губи работата си, Динчдаг се разболява от рак, но успява да надвие болестта. От 2009 година е безработен. Изкарва по малко пари като съдия в алтернативната "Мъжка лига" (Efendi lig) – в която са организирани любители на футбола, които се обявяват срещу съвременния комерсиален футбол. И понеже доходите от там не са достатъчни, за да преживее, семейството му го подпомага финансово.

"Светът на футбола не е толерантен към различните сексуални ориентации"

Спортният журналист Багъш Ертен е един от основателите на въпросната мъжка лига. За ДВ той казва, че случаят "Динчдаг" е показателен за мачизма и доминацията на мъжете в обществения живот. „Тези явления ги има навсякъде по света, а в Турция – те са особено силно изразени. Светът на футбола не е особено толерантен към различните сексуални ориентации", посочва Ертен. Той е убеден, че битката за справедливост няма да е никак лесна, но знае, че Динчдаг няма да се предаде: "Във футбола, също както и в живота, има загуби, но има и победи. Дано Халил има достатъчно търпение и сили да издържи докрай на тази битка", казва журналистът.