Коментар на Хериберт Прантъл, публикуван на страниците на в. "Зюддойче Цайтунг":

Боклуците са изметени. Витрините са с нови стъкла. Маратонки и телевизори отново стоят на мястото си по рафтовете. Първите от лондонските вандали получиха вече солени присъди. Голямата уплаха вече почти отмина. Британският премиер Камерън обяви младите мародери за болни и заплаши, че ще ги лекува, като отнеме социалната помощ на семействата им. Въвежда се родовата отговорност.

Наглостта на една система

В полза на британската политика е това, че бунтовете бяха така зашеметително насилствени, така безсмислено разрушителни и така подли. Тъпотията на мародерстващите позволява сега на правителството да отстоява собствената си глупост. То реагира на социалния разпад само с репресии.

Младите демонстранти в Испания и Португалия, както и онези в Кайро, Тел Авив и Сантяго де Чили не пускат такъв аванс на своите правителства. Тези протести, тъкмо защото са мирни, не могат да бъдат заметени от улицата заедно с насилието. Тези протести артикулират едно общо безпокойство в обществото: те са израз на възмущение от социалната несправедливост. Често те не скандират конкретни искания, а са просто символ на заплашителното чувство, че държавата се е превърнала в слуга на пазара.

Капитализмът е една престъпна икономическа форма, също каквато беше и комунизмът. Той безчинства днес за сметка на хора и държави. В хода на глобалната криза той успя дори да убеди държавата да плати дълговете, натрупани от самия него. Капитализмът е така нагъл да иска от другите това, което той самият не е готов да направи: да понесе собствената си отговорност. Капитализмът умее толкова много: репертоарът му включва и превръщането на сламата в злато. Този майсторлък има различни имена. Напоследък му казват "халосни продажби", а непосредствените изпълнители се наричат "хеджфондове".

Пълна самозаблуда

Цената на тази система се носи от средната класа, която се чувства обрана от долната класа, която живеела от данъците на средната класа, и измамена от богатите, които не плащат данъци. Правителствата биха могли да накарат богатите да се включат в плащането на сметката, но не го правят.

По време на финансовата криза преди три години решихме, че това ще бъде чистилището на капитализма. Пълна самозаблуда. Заблуда се оказа и надеждата, че пазарът ще бъде обуздан със строги закони. От международно социално пазарно стопанство, тоест от един човечен капитализъм, днес си оставаме толкова далеч, колкото бяхме и през 2008.