1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Берлин и Брюксел мълчат за случващото се в България

31 август 2020

Нима Берлин и Брюксел не виждат случващото се в България? Открито се възмущават от беларуския диктатор Лукашенко, но си мълчат за беззаконието в държавата-членка България. Изглежда абсурдно, но не е. Ето защо:

Кадър от протестите в София
"Г-жо Меркел, не се ли срамувате?": кадър от протестите в СофияСнимка: Reuters/S. Nenov

Коментар от Александър Андреев:

"Сляпа ли е Германия? Сляп ли е Европейският съюз?" Протестиращите в България поставят тези въпроси в различен словоред и в различна форма, но те винаги опират до едно: Нима Берлин и Брюксел не виждат корупцията и огромните пукнатини в правовата държава в България? Защо Еврокомисията, Европарламентът и Германия като държава-председател на ЕС в момента не се намесват?

Причините

Сред протестиращите и в социалните мрежи често ще чуете и друго: „Европа се възмущава от беларуския диктатор Лукашенко и заплашва със санкции, а не ѝ пука за беззаконието в държавата-членка България. Това е абсурд!". Не, не е. Тъкмо защото България е член на ЕС, тъкмо защото българското правителство разполага с глас в Съвета на ЕС, а евродепутатите от България участват в сформирането на мнозинства в Европарламента - тъкмо поради всичко това в общуването със София се използват кадифените, а не стоманените ръкавици.

Международните медии, които пишат за протестите в България, поставят още един акцент: Защо на Борисов се прощават грехове, заради каквито Брюксел сериозно притиска унгарците и поляците? Отговорът и на този въпрос бързо се очертава в сложната плетеница от взаимни зависимости вътре в ЕС. За разлика от Орбан и Качински, българският премиер играе ролята на примерен европеец: поддържа общата миграционна политика, не критикува Брюксел, не се заиграва открито със съмнителни трети страни. Освен това България разполага с допълнителна собствена тежест в ЕС заради охраната на външната граница, заради отношенията с Турция и Русия и заради общата енергийна политика. Благодарение на всичко това досега България и нейният премиер се промушват между предупредителните и дори наказателни шамари, които Брюксел раздава в други посоки.

Реакциите

Вече от няколко седмици Българската редакция на ДВ „прослушва" германската политика за отзиви и позиции за протестите в България. На поканите за интервюта вече се отзоваха няколко депутати от Бундастага, редица наблюдатели и специалисти. Както можеше да се очаква, представителят на ХДС в парламентарната група за приятелство с България, Молдова и Румъния Маркус Кооб по принцип подкрепи правото на българите да протестират срещу корупцията, но освен заради лошото състояние на медийната свобода в България други конкретни критики не отправи. Далеч по-остро в интервюта за ДВ се изказаха депутати от СвДП, от ГСДП и от Лявата партия. Германските социалдемократи са коалиционен партньор в Берлин, но докато ХДС/ХСС и ГЕРБ са в едно и също партийно семейство в ЕС, социалдемократите са свързани на европейско равнище с БСП. Това обяснява и акцентите, които германските политици от различните партии поставят в коментарите си за България. Същото важи и за либералите от опозиционната СвДП: техният представител в парламентарната група за приятелство с България, Молдова и Румъния Томас Хакер беше много критичен към слабостите на правовата държава в България, но по отношение на либералните партньори на европейско равнище в лицето на ДПС и той се изрази предпазливо и дипломатично, макар че не спести няколко критични пункта. Сходни бяха и отзивите, които дойдоха от германските политически фондации, близки до големи партии в страната. А фондациите, които са близки до консервативните партии в Германия, засега не са се ангажирали с официални коментари за протестите в България.

Същото важи и за правителството в Берлин. До момента на запитванията на Българската редакция на ДВ е дошъл един дипломатичен и балансиран отговор от германското посолство в София, който е цитиран на сайта. Германското Министерство на външните работи, както и канцлерството в Берлин най-вероятно смятат протестите в България за сегмент от вътрешните работи на страната, в които Германия не може да се намесва. А някои познавачи на двустранните отношения, които не искат да бъдат цитирани поименно, дори намекват, че канцлерката Ангела Меркел все още закриля българския премиер, който от своя страна често се хвали с „добрата химия" между двамата. Впрочем, същото важи и за бившия председател на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер, който досега също се въздържа да коментира случващото се в България и бъдещето на премиера Борисов.

Една прогноза

В обобщение може да се каже единствено безличното и не особено утешително „сложно е". А с малко повече публицистичен авантюризъм може да се направи прогнозата, че и в Брюксел, и в Берлин мнозина ще си отдъхнат, ако исканията на демонстрантите бъдат удовлетворени, ако сегашното правителство в София бързо отиде на избори, след които новият кабинет най-сетне да се захване сериозно с борбата срещу корупцията, да провери внимателно бизнесите на т.нар. „олигарси", да оправи батаците в съдебната система и да се погрижи за медийната свобода.

*****

Вижте и това видео от архива ни:

Ден 21: толкова много хора, колкото никога досега

02:00

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ