На първо време Германия и Франция са против влизането на България и Румъния в така нареченето Шенгенско пространство, главно защото имат възражения против капацитетите за граничен контрол на двете балкански страни. Мотивите на Берлин и Париж се съдържат в писмо на техните министри на вътрешните работи до ЕК в Брюксел. Румъния окачестви писмото като "дискриминационно".

Защо Берлин е мълчал досега?

На състоялата се в Берлин съвместна пресконференция на трима правителствени представители бе потвърдено, че това писмо отразява становището на правителството. В отговор на журналистическо питане защо по време на посещението си в София и Букурещ през октомври канцлерката Меркел не е загатнала, че предстои промяна в позицията на Германия, заместник-правителственият говорител Кристоф Щеегманс заяви:

"Съдържанието на писмото е по-комплексно. В него изрично се потвърждава позицията на канцлерката, но същевременно се уточнява, че има въпроси, които трябва да бъдат изяснени. Така че съществува комплексна връзка между принципната позиция на Берлин и специфичната позиция на Берлин". Правителственият говорител каза още, че се върви в желаната посока, но същевременно имало технически въпроси, които очаквали решение.

Прием - да, но не сега

Говорителят на външното министерство сподели позицията, че България и Румъния трябва да се присъединят към Шенгенското пространство, но при наличието на съответните условия за това. Въпросът бил кога тези условия ще могат да бъдат изпълнени. "Но крайната цел е ясна: влизане на двете страни в Шенгенското пространство", подчертава говорителят на дипломатическото ведомство.

Говорителят на вътрешното министерство отхвърли оценката на румънския президент Бъсеску, според когото френският и германският вътрешни министри не изхождали от "аргументи по същество". Като конкретни недостатъци на България и Румъния той посочи все още несигурния граничен контрол, а също така проблемите в борбата против корупцията и организираната престъпност.