Представете си, че някой открадне кредитната Ви карта и тръгне да пазарува с нея в чужбина. Представете си също така, че системите, които следят начина Ви на пазаруване и движението Ви, реагират веднага и бият тревога. В резултат на това банката автоматично блокира Вашата кредитна карта. И? Бихте ли се оплакали от Биг Брадър в такъв случай? Или по-скоро бихте се зарадвали на оказаната Ви защита?

По подобен начин функционират и системите, използвани от американските тайни служби за оценка на данните от телефонните разговори и интернет. В този случай също става дума за защита. Но не за пари и кредитни карти. А за терор, търговия с наркотици, киберпрестъпност.

На живот и смърт

При сравняването на телефонните данни, осъществявано на правна основа и със съдебно решение, никой не подслушва телефонните Ви разговори, нито пък чете Вашите съобщения, изпратени по мобилния телефон. Търсят се профили и връзки. По този начин беше разкрит например Осама бин Ладен. В Германия необходимото за подобни цели запаметяване на данни е забранено. Дали това е победа на защитниците на личните данни или по-скоро небрежно унищожаване на улики, които биха могли да предотвратят някой терористичен акт? Например  бомбения атентат в Мадрид?

А как стоят нещата при събирането на данни от големите интернет-концерни? Когато сте в интернет, Вие винаги оставяте следи. Те постепенно създават Вашия профил. Нима не сте забелязали, че интернет Ви затрупва с реклами на пасващи към Вашия профил стоки? Фирмите, продаващи съответните продукти, отдавна ползват услугите за автоматичното оценяване на оставяните от Вас в онлайн-пространството следи.

Няма ли право държавата да използва същите методи както Майкрософт, Гугъл, Амазон и сие? Но не за да Ви продава стоки, а за да защитава живота Ви. Тайните служби трябва да вземат на прицел всеки, който посещава ислямистки сайтове, събира информации за направата на взривни устройства или пък насажда омраза в социалните мрежи. Навремето съответните хора и магазини се следяха от мъже в тъмни шлифери. В днешния дигитален свят задачите им са поети от компютърни програми. 

Най-опасно е, когато Биг Брадър заспи

Голяма грешка е сега да започнем да проклинаме Биг Брадър и да всяваме паника. Разбира се, че трябва да бъдем бдителни, за да не допуснем евентуални злоупотреби от страна на властите. Но истерията не помага и в това отношение. Тоталното подозрение към държавата е също толкова безсмислено, колкото и тоталното подозрение към всички мюсюлмани.

Обезпокоителното е, че атентаторите от Бостън например успяха да извършат пъкленото си дело въпреки многото оставени следи в интернет и наблюдението. Те са били следени от американските и от руските тайни служби. Въпреки това атентатът не беше предотвратен. Така че - по-голямата опасност се крие в това, че понякога Биг Брадър спи, а не в това, че ни наблюдава.

АГ, ДПА, ВО, АП, К. Цанев/Редактор: М. Илчева