Коментар от Полина Паунова:

Само три дни след грандиозния провал на ГЕРБ на президентските избори, парламентът прие оставката на правителството. Така България влиза в поредния кръг от предизборни и следизборни договорки, задкулисни маневри и политическа несигурност. Да си припомним: и кабинетът „Орешарски“, и кабинетът „Борисов 2“ се задържаха на власт около две години - и се свалиха сами. И двата кабинета бяха коалиционни с липсваща парламентарна подкрепа.

Приликите с Орешарски

Приликите обаче не спират дотук - въпреки че ГЕРБ се самопредставяше за алтернатива на БСП и ДПС и модела „КОЙ“, стъпили отново във властта, хората на Борисов удобно усвоиха този модел за собствено ползване. Заговори се дори, че скандалният депутат от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски си има собствена квота министри в кабинета „Борисов”. Нещо повече - бизнесът, свързван с него, просперираше и се разширяваше. А властта разсеяно не чуваше десетките въпроси, свързани с народния представител, в чийто говорител се превърна лидерът на ГЕРБ.

И ако през 2013 година БСП и ДПС получиха властта в резултат от аферата „Костинброд“ - тоест, с активното съдействие на държавното обвинение, ГЕРБ я задържа с цената на това да не реформира съдебната власт, оставяйки непокътнати широките правомощия на главния прокурор.

Именно в тези прилики между кабинетите „Орешарски” и „Борисов 2” се крият причините за срива на настоящото управление. Сформирано в резултат от бунтовете срещу олигархичните кръгове, ръководещи родната политика, правителството на ГЕРБ продължи да управлява в полза именно на тези кръгове.

Властта нито се дистанцира от Пеевски, нито сформира условно наричаната комисия „КОЙ“, нито се зае с разследването на най-голямата кражба от последните години - КТБ. Управляващите се отрекоха от идеята си за реформиране на съдебната система - нищо, че тази тема се наложи в обществото като централна. Ето затова падна властта. Не, всъщност не падна, а се самосрути, тъй като Борисов сметна този ход за далеч по-полезен от окончателното му демаскиране пред широката публика, до което щеше да доведе оставането му в управлението. И не, причината за оставката на кабинета не е неуспехът на Цецка Цачева в президентската кампания.

Защо Борисов не издигна друг кандидат

Парадоксално, но причината за номинацията на парламентарната шефка е доста сходна с тази, поради която се стигна до разпада на властта в следствие на нейната загуба. Бойко Борисов нямаше никаква необходимост от човек със собствено мнение в президентството. Напротив - за оцеляването на кабинета той се нуждаеше от държавен глава, който е винаги съгласен с него и който не се осмелява да извършва самостоятелни движения. Именно такава бе фигурата на Цачева - човек на Борисов на „Дондуков” 2. Човек, който да гарантира властта му, да не оспорва авторитета му и, разбира се, с действията си да не намеква по никакъв начин, че може да демаскира образа на премиера. А този образ удивително започна да напомня на Орешарски - заложник на безброй интереси, които първо го възкачиха на власт, а после го свалиха.

Неслучайно западните издания коментираха, че главата на Борисов взеха отказът от битка срещу корупцията по високите етажи на властта и нереализираната съдебна реформа. Преведени на прост език, тези констатации насочват именно към зависимостите на лидера на ГЕРБ. Обвързаности, които са видими отдавна, но почти не се назовават от българските журналисти, анализатори и партийни лидери.

В рамките на последната година премиерът не просто се отказа от реформирането на съдебната власт, което трябваше да ограничи могъществото на главния прокурор, но дори на няколко пъти почти му се закле във вярност - и с публичните си обяснения за съвместните им оперативки, и с декларациите, че дори да се стигне до преформатиране на държавното обвинение, то ще важи за времената „след Цацаров“. За тази една година бизнесът, свързван с Делян Пеевски, продължи да процъфтява. А Борисов на няколко пъти се опита да промени външнополитическата ориентация на страната - действията му ясно показаха, че не би имал нищо против по-малко Европа в България.

По-малко от онази Европа, която изисква от България що-годе прилично изглеждаща власт. Но както добре знаем, за тази цел трябва да бъде установено върховенство на правото - процес, който изисква не просто демонтиране на корупционните модели, в чийто символ се превърна Пеевски (и не само той), но и предприемане на мерки, които да осуетят появяването на нови и нови представители на модела „КОЙ“. Процес, който изключва прокуратурата и Висшия съдебен съвет от политическия живот. Защото в една правова държава те просто нямат място там.

Не загуби Цачева, не спечели БСП

Впрочем, един силен и независим български президент би могъл да постави началото на разговора за подобна промяна. Разговор, който би могъл да увлече след себе си още повече обществена подкрепа. Затова и Борисов не пожела дори да си помисли за такъв държавен глава. А естественият резултат от този отказ бе номинацията на Цецка Цачева. Но заради всичко изброено дотук шефката на парламента понесе загуба.

Не тя обаче загуби изборите. Нито пък БСП ги спечели. Бойко Борисов загуби от себе си и от желанието си да запази статуквото. Впрочем, нищо не налагаше да подаде оставка след поражението на президентския вот. Още повече, че уж победилата партия БСП нито веднъж не му я поиска. А не му я поиска, защото и социалистите са наясно, че не се ли отърват от зависимостите си, съдбата на следващото правителство ще бъде същата като тази на Борисов, който пък последва участта на Орешарски.

Накратко: причината, поради която Борисов се самосвали от власт, е тази: оставането му на върха в настоящата ситуация щеше да освети съвсем ясно модела, който го крепи там.