"Не искам да съм телефонист" - това гласеше един от официалните лозунги на Първомайското шествие на БСП "срещу корупцията, мизерията и бедността". С него социалистите успяха да обидят наведнъж десетки хиляди млади българи, работещи в сектора на т.нар. изнесени услуги. Този плакат със сигурност не е бил донесен от някой случаен участник в шествието. Видът му издава, че е бил произведен от организаторите на шествието - и фонът му, и шрифтът му приличат на тези на останалите плакати. И докато една участничка от първия ред на шествието бодро обявяваше пред камерите "Сред нас са шлосери, стругари и други хора на труда", някои (неучастващи в шествието) веднага попитаха с какво право Българската социалистическа партия протестира срещу явления, за които също има принос.

Защо всъщност социалистите не искат да са телефонисти? Въпросът лесно получава отговор - архивът разкрива, че в последните месеци младежката организация на БСП редовно говори как младите българи нямат избор освен да са "сервитьорки или служители в колцентрове". Тази опорна точка присъства не само в изказванията, а бе материализирана в комплект лозунги - единият е този с "телефониста", а другият гласи: "НЕ на модерното робство". Очевидното послание е, че за БСП работата като стругар е уважавана, а работата в колцентър не е уважавана, тя е модерно робство и партията е решила да се бори срещу него.

Кого нарекоха "телефонист"?

Колцентровете са значителна част от бурно развиващата се в България аутсорсинг индустрия, наричана още сектор на изнесените услуги. По данни на Българската аутсорсинг асоциация, в този бранш работят над 50 000 души, а още 20 000 ще бъдат наети до две години. Годишният оборот в сектора доближава 4 млрд. лева и скоро ще достигне 4% от БВП. Всеки четири от пет човека в аутсорсинг индустрията са с висше образование, 80% от работещите са в София. Заплатите в този бранш са в пъти над средното заплащане за страната. Защо БСП гледа на тази част от икономиката и на работещите в нея като на "модерни роби"?

Да, бумът на колцентровете не е типичен за една богата икономика, защото основният фактор е по-ниско платената и сравнително добре образована работна ръка. Когато клиент позвъни на потребителския телефон на някоя световна компания, има голяма вероятност от другата страна да му отговори момче или момиче в София, Пловдив или Варна. Индустрията обаче се развива: докато в началото познанията по чужд език са единственото изискване за наемане на работа, постепенно все повече се търсят и други умения - за новите центрове по управление на човешки ресурси, финансов и счетоводен аутсорсинг. Колцентровете са работно място за десетки хиляди млади и образовани българи, които без този избор вероятно щяха да са заминали в чужбина или да търкат талончета с парите на родителите си. Младежката безработица в България е сред най-ниските в ЕС.

Какво иска да ни каже БСП?

Думата "телефонист" принизява работата на голяма част от младите българи и вероятно обижда част от тях - буквалното приемане на обаждания отдавна не е единствената и все по-малко е основна дейност в този сектор. Нарочването именно на аутсорсинга като враг обаче има своето идеологическо обяснение. Тук става въпрос за много на брой независими и предимно западни компании, а не за руски енергиен монополист, който иска да строи в България. Става дума за образовани и мобилни служители, които сами избират какво да работят и лесно могат да намерят нова работа, а не за зависимите миньори в Бобов дол, получаващи заплати близки до минималната и принуждавани да гласуват за някоя от големите партии, включително и БСП. Става дума и за сравнително високи доходи - това не са бедните цигански махали, пазарувани на едро по изборите. 

Няма нищо по-логично от това БСП да посочи класовия враг в лицето на "телефонистите". С подобно политическо "потупване" преди години се закичи и ИТ секторът (IT). Тогава лидерът на ГЕРБ възкликна: "Как няма работа? Ние примерно за овчари в момента… В зеленчукопроизводството… но той нямал, защото бил ИТ специалист". Независимите бизнеси не са обичани от политиците и това е добра новина. Колкото повече са инвеститорите, колкото повече работни места създават и колкото по-малко зависят от политиците, толкова по-добре за България.