За тези проблеми нашата кореспондентка във Вашингтон Соня Каникова разговаря с Петранка Стаматова от Българо-американската асоциация и Българо-американския център за културно наследство в Чикаго:

"Аз съм от 10 години в Америка и мисля, че в момента сред нашата млада емиграция, която се създаде през последните 6-7 години, назря необходимост от активно работещи организации, които да спомагат за съхраняване на българската идентичност. Имаме общо 5 български училища и 2 български църкви, както и ред други организации", разказва Петранка Стаматова.

Загърбени от родината

Дейността на всички тези български организации се осигурява единствено с американски средства. От България те не получават никаква помощ. Това състояние не се променя и след посещение в Чикаго на представители на Агенцията за българите в чужбина, споделя Стаматова: "Това посещение беше през 2008 година. Тогава разбрахме, че Агенцията даже няма право да изразходва пари зад граница, което за мен беше нещо шокиращо. Всъщност въпросната агенция няма право да помага по никакъв начин."

На какво се дължи това, според Петранка Стаматова? Ето нейният отговор: "Според мен това е въпрос на политика и на отношение. В момента България е силно отворена към Европа и за съжаление ние тук в Америка, и по-точно в Чикаго, не чувстваме по никакъв начин подкрепа, помощ или интерес към нашата общност от страна на българската държава, от страна на български институции или частни фирми", казва Петранка Стаматова, като уточнява, че съвсем не става дума единствено за финансова подкрепа:

"Много по-важна за нас е моралната подкрепа, заинтересоваността от живота на българите в чужбина, от живота на нашите деца зад граница. Нещата в Америка са по-различни от тези в Европа. Тук трябва да се работи повече за популяризирането на България. Съвсем малко са обикновените американци, които знаят нещо за тази държава."

Българското чезне

Как липсата на интерес от страна на България се отразява на самочувствието на хората от българската общност в Чикаго? Отговорът на Петранка Стаматова: "За онези от нас, които сме възрастни, отношението на България не представлява изненада. Ние обичаме страната си, но я познаваме добре и затова тази незаинтересованост не е чак толкова изненадваща. Но за нашите деца това е голям проблем, те са най-страдащата част от българската общност в Чикаго.

Ние, възрастните, правим всичко възможно, за да запазим по някакъв начин българското в тях, да запазим езика, традициите и културата. Изведнъж обаче те разбират, че никой в България не се интересува от тях. Това, според мен, води до загубата на едно цяло поколение. Защото рано или късно тези деца проумяват, че единствено Америка се грижи за тях, че не си заслужава да се интересуват от родината на родителите си..."