Чуждите паспорти са на особена почит в Южна Африка. Експертите прогнозират, че тази година броят на кандидатстващите за тези документи ще отбележи рекорд. Много южноафриканци живеят в чужбина и без втори паспорт. "Тази тенденция се наблюдава от няколко години. Когато хората изгубят доверие в собствената си страна, искат да имат възможност да я напуснат в случай на нужда. Това обаче не означава, че те наистина се изселват", казва Ейнджъл Джонс в интервю за ДВ. Нейната фирма "Homecoming Revolution" издирва по поръчка на южноафрикански фирми сънародници в чужбина, за да ги върне като работна ръка в страната.

По данни на статистичeската фирма "Eighty20" през 2017 година в чужбина са живели 900 000 южноафриканци. Най-големите южноафрикански общности са във Великобритания, Австралия, САЩ, Нова Зеландия и Канада. Политическата ситуация в Южна Африка е решаващ фактор за решението на тези хора да заминат в чужбина, казва Ейнджъл Джонс.

Любов и омраза

"Много хора са загрижени за предстоящата поземлена реформа. Подобна беше ситуацията в страната и по времето на голямата престъпност и покрай кризата с тока. Всички ние изпитваме любов и омраза към Южна Африка", допълва Джонс. А поземлената реформа е особено емоционална тема за хората.

Белите южноафриканци съставляват едва 10 процента от общото население, но и десетилетия след края на Апартейда те притежават 72 процента от всички селскостопански площи. Заради това опозиционните партии и бедните тъмнокожи южноафриканци настояват за бързо преразпределение на собствеността. Управляващата партия Африкански национален конгрес има планове за конституционна реформа, която ще позволи отчуждаването на земи и без обезщетения.

Бягство с последствия

Възможностите за израстване в кариерата в чужбина са особено привлекателни за младите южноафриканци, казва Джонс. Това обаче води до тревожно развитие - много млади учители, например, получават добри предложения за работа в Обединените арабски емирства. В същото време южноафриканската образователна система страда от липса на квалифицирани учители. Мениджърът на южноафриканската фирма "Financial Emigration" Джонти Леон формулира ситуацията много драстично: "Ние губим нашите лекари, инженери, адвокати и финансови експерти. А това са хората с най-високи заплати и важни данъкоплатци".

И по-възрастните южноафриканци търсят интересни алтернативи извън родината си. Всички те имат пари и си купуват възможността за легален престой в Европа. "Повечето от нашите клиенти не възнамеряват да заминат веднага. Но винаги имат един план "Б" в джоба си", казва Аманда Смит. Тя ръководи бюрото на лондонската консултантска фирма Henley & Partners в Кейптаун. Фирмата е специализирана по въпросите на гражданството и местоживеенето.

Накъди ги тегли?

Аманда Смит споделя, че в рамките на една година броят на молбите за получаване на втори паспорт е нараснал с 229 процента. 55 процента от подалите молби за втори паспорт са бели южноафриканци, а остатъкът - тъмнокожи. Предпочитаните страни за бягство обаче предизвикват изненада: Малта, Кипър, Молдова и Португалия. Причината е много проста: хората могат много лесно да се снабдят с паспорти за тези държави. "Те предлагат възможността за придобиване на гражданство, ако кандидатът инвестира в страната или придобие недвижим имот", казва за ДВ Аманда Смит.

"Това са предимно хора, които са загрижени за икономическото и политическото положение в страната и искат да осигурят на децата си по-добро бъдеще. Има и бизнесмени, притежаващи капитали в тези страни, на които това пък им осигурява повече гъвкавост и мобилност", уточнява експертката. 

Южноафриканският задграничен паспорт е валиден само в 102 държави по света. Сред тях обаче не са такива важни икономически центрове като САЩ, Великобритания или Шенгенското пространство. "Никой не иска да бяга от Южна Африка. Но мнозина очевидно предпочитат да имат и план "Б", заключава тя.