1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Вяра

Защо все повече турци стават атеисти?

Тунка Йогретен
10 януари 2019

В желанието си да създаде едно религиозно поколение, турският президент постави своя народ под натиск. Затова и през последните години броят на атеистите в "царството на Ердоган" расте, казват турски експерти.

Gebetskette Iran
Снимка: qomefarda.ir

"В Турция човек е принуден да е религиозен", казва Ахмет Балиамез. "И това тормози все повече хора. Те се питат дали това е истинският ислям. Но погледнете политиката, която водят управляващите - тя е като през първата епоха на исляма. Така че това, което преживяваме в момента, е ислямът в първоначалния му вид", добавя 36-годишният Балиамез, който от десет години насам се обозначава като атеист. Детството му обаче е било белязано от религията: "Произхождам от сравнително религиозно семейство. Вкъщи постите и молитвите бяха нещо нормално".

Ахмет БалиамезСнимка: Tunca Ögreten

Колко от турците са мюсюлмани? 

Резултатите от наскоро публикувано изследване на реномирания социологически институт "Конда" сочат, че броят на атеистите в Турция расте. И по-конкретно: за последните десет години броят на онези турци, които се обозначавт като атеисти, се е увеличил тройно. А делът на онези, които се обозначават като мюсюлмани, е намалял от 55% на 51%. Същевременно консервативните кръгове не спират да подчертават, че 99 процента от турците са мюсюлмани. Подобни са и данните на подчинената на президента агенция по вероизповеданията "Дианет", според която през 2014 година 99,2% от турските граждани са се обозначили като мюсюлмани. Затова и актуалното проучване на "Конда" породи разгорещена дискусия по темата.

Теологът Кемил Килич е автор на безброй книги. Според него, действително 99 процента от турските граждани са мюсюлмани, само че за много от тях ислямът играе единствено социална и културна роля. "Те не са религиозни, а са, така да се каже, мюсюлмани по културен признак", обяснява теологът. "За религиозни се смятат хората, които редовно се молят, ходят на поклонение или носят забрадки", казва още той и добавя, че ислямът обаче е нещо повече от тези ритуали. "Да си религиозен, означава и друго: трябва да застъпваш определени етични и човешки ценности", казва той. Според него, турците, които действително практикуват исляма, са не повече от 60 процента.

Молитвата като акт на покорство пред властта

Ученият се позовава на резултатите от последната анкета. "Мнозинството мюсюлмани в Турция са като омеядите през седми век. Според Корана, молитвата е един вид бунт срещу несправедливостта. Омеядите от своя страна окачествяват ежедневната молитва като акт на покорство пред султана, държавата и властта", казва Кемил Килич и допълва, че молитвата би трябвало да е отправена към Бога. Той обаче е сигурен, че в Турция това не е така. "Редовната молитва се превърна в израз на покорство пред политическата власт. И в джамиите все по-често се чуват проповеди, които отразяват политиката на управляващите", казва той. Теологът Килич напомня, че вече от 16 години насам Турция се управлява от религиозен властник. Дали при тези обстоятелства хората няма да станат по-религиозни? "Хората се бунтуват срещу господстващото разбиране за религията, срещу сектите, религиозните общности и агенцията по вероизповеданията. Те отхвърлят този вид религия и тази официална набожност", казва Килич.

Селин Йознохен е председателка на Сдружението на атеистите. Тя смята, че Ердоган е поставил хората под натиск в желанието си да създаде едно религиозно поколение. "Освен това в последно време сектите и религиозните общности се дискредитират сами. Ние отдавна казваме, че държавата не трябва да се управлява от религиозни общности и се оказахме прави. Стана така, че все повече хора обръщат гръб на религията и се превърнаха в хуманистични атеисти. Днес хората са по-смели и открито казват, че са атеисти", казва тя. Същевременно обаче атеистите са поставени под силен обществен натиск и не могат да говорят открито. Тя съзира причината за това положение в политиката. "Натискът започва още в джамиите и религиозните сдружения. Най-ясният признак за това е, че и през 2019 година религията все още е задължителен учебен предмет в училищата", заключава тя.

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ