Ниабенда Еманюеле и съпругът й Мисаго Жан Мари още са в шок. Те живеят в северната част на бурундийската столица Буджумбура, не са богати хора. Когато една вечер майката се връща от работа вкъщи, съученици на дъщеря й Шадия я посрещат с ужасна новина - момичето припаднало в час. Майката се втурва към училището, където учителката я засипва с упреци - Ниабенда не била предупредила, че дъщеря й е болна и не бива да бъде удряна. За 13-годишната Шадия била извикана линейка, но тя починала още преди да стигне до болницата.

Обстоятелствата около смъртта й са неясни. Бащата разказва пред ДВ, че учителката междувременно е изчезнала; директорката на училището била задържана в следствения арест, но само след няколко дни била освободена. Властите обясняват случая с това, че момичето било болно от епилепсия. Но семейството не иска и да чуе. "Тя беше здрава и имаше добър характер", споделя сестрата на момичето. Според семейството, тялото на Шадия било покрито със синини, а от носа й била текла кръв. Един от съучениците й разказал какво се е случило: Шадия била извикана на дъската, но не могла да отговори на зададения въпрос и учителката я ударила с пръчка по врата, кръста и гърба. Връщайки се на мястото си, момичето изпаднало в несвяст.

Последствията за децата могат да бъдат ужасяващи

Този случай, при който физическо наказание завършва със смърт, може да е просто едно жестоко изключение. Само че прилагането на насилие като възпитателна мярка винаги има сериозни последици за децата, посочва социалният работник Паленфо Горо от Международното бюро по правата на децата в Буркина Фасо. Той е на мнението, че няма смисъл да се правят разлики между по-леките и по-тежките физически наказания - тъй като от всички има цяла поредица последствия, и физически, и психически. А и този вид наказания не се прилагат само в училищата - те са толерирани като възпитателна мярка и в обществото, и в семейството, изтъква Горо.

За да се сложи край на това, е необходимо да се засили вниманието на обществото към проблема с насилието, посочва правозащитничката Соня Фохито. Важно е боят като възпитателна мярка да бъде забранен със закон, тъй като само така засегнатите деца могат да бъдат защитени по съдебен път.

Боят е забранен само в осем от 61 африкански държави

Само че приемането на съответните закони изисква време. Обиагели Езеквесили, която е бивш министър на образованието на Нигерия, разказва пред ДВ следното: "Имаме закон за защита на правата на детето, който е приет и предстои да бъде ратифициран". В южните щати на Нигерия законът вече е одобрен, в северните щати обаче ратифицирането са бави, а тъкмо там през последните месеци са зачестили съобщенията за малтретирани ученици. През септември са били освободени над 300 малтретирани ученици в религиозно училище в Кадуна, през октомври още толкова в щата Катсина. "Ако престъпленията не се наказват и хората, които причиняват страдания на деца, остават безнаказани, ако едно общество не се грижи за слабите и ранимите - това е опасна тенденция", изтъква Езеквесили.

Африка изостава от Европа

30 години след приемането на Конвенцията на ООН за защита на правата на детето (нератифицирана единствено от САЩ) засега африканските държави, които изцяло са забранили физическите наказания над деца, са осем. Последната държава, приела тази мярка през септември, е Южна Африка. Конституционният съд там постанови, че побоят над деца е нарушение на основния закон. Както в Бурунди, така и в Буркина Фасо физическото наказание продължава да е позволено у дома, независимо от декларацията, че ще бъде приета пълната му забрана.

Но - макар Африка да не напредва бързо с прилагането на Конвенцията, проблемът с побоя над деца не е специфично африкански, подчертава правозащитничката Соня Фохито. "Доводите за запазване на физическите наказания като възпитателна мярка в Европа и в Африка са едни и същи". Единственото различие е времево. В Европа първата държава, която през 1997 г. напълно забранява побоя над деца, е Швеция. В Африка такава забрана е наложена най-напред от Того – през 2007 г. Според Фохито, от най-голяма полза в борбата срещу тази практика биха били положителните примери. "Трябва да покажем колко добре се развиват децата, които не са подложени на физически наказания, и че това не е равнозначно на липсата на дисциплина."