Преди беше ясно: покупката на недвижим имот беше основната причина, поради която хората задлъжняваха. Междувременно дългове се трупат по най-различни причини, като придобиването на недвижима собственост изобщо не е сред водещите, казва Хенинг Димпкер, който от четири години ръководи дейността на център за консултации на силно задлъжнели хора. Димпкер и колегите му говорят за "Big Six" на причините, водещи до прекомерно задлъжняване.

Длъжниците са колкото цяла България

"На първо място това са безработицата и дългосрочното ниско заплащане на труда. През последните 10-15 години много се разрасна заетостта, генерираща ниски доходи", казва Димпкер и добавя, че най-често го търсят хора, които внезапно са се разболели, преживели са развод или просто дълго време са надценявали финансовите си възможности.

Напоследък Димпкер наблюдава и тази нова тенденция: дълго време при него са идвали за съвет най-вече млади хора, но напоследък възрастта на клиентите му расте. "Все по-често ме търсят хора над 50-те и 60-те", казва консултантът и добавя, че расте броят на хората, които макар да работят, имат нужда от социални помощи, тъй като доходите им не стигат за издръжката на семейството.

Обикновено хората, които са силно задлъжнели, търсят помощ едва когато е вече твърде късно - след като са изминали години, през които те междувременно са свикнали да живеят с дълговете си, обяснява Димпкер. "Идват при нас чак когато са запорирали банковата им сметка и вече нямат никакъв достъп до пари", казва консултантът и добавя, че колкото по-дълго се живее по този начин, толкова повече спада мотивацията да се предприемат стъпки за овладяване на проблема.

За да не разбере съседът...

Към това се прибавя и един специфично германски феномен: тук просто не е прието да се говори за пари, камо ли пък за дългове. Затова и много длъжници мълчат от срам, като паралелно с това постъпват по неразумен начин. "Ето един пример: за да не разберат съседите им, че са изпаднали във финансови затруднения, те не продават колата си. А в същото време нямат пари да си платят наема. Така накрая остават без жилище, но си имат кола", казва Димпкер.

Какво може да направи политиката по този въпрос? Според Димпкер, има нужда от превантивна дейност сред най-рисковите групи. Добре е също така в консултациите да се включват различни експерти, казва Димпкер и дава един от любимите си примери: "Какъв е смисълът да се ликвидират дълговете на зависим от хазарта човек, ако едновременно с това той не бъде подложен на терапия, която да го избави от тази негова зависимост. Та нали още на следващия ден той ще натрупа нови дългове", казва консултантът.