Коментар от Георги Лозанов:

И двата скандала продължават. В БНР скандалът продължава, защото въпреки императивното изискване на Закона за радиото и телевизията, СЕМ още не е прекратил мандата на генералния директор. И така създава подозрението, че „четиримата”, които са се обаждали на директора да отстрани Силвия Великова, се обаждат и в регулатора. В БНТ пък скандалът продължава, защото Волен Сидеров не мирясва. Протестира пред телевизията, заплашва ръководството ѝ и така затвърждава убеждението, че изцепката му в предаването „Референдум” не е била плод на опиянение, а просто поредната предварително замислена и професионално разиграна пиарска акция.

Qui bono?

За Сидеров отдавна е ясно, че зададат ли се избори, той тръгва да върши нещо обществено нетърпимо, за да се хареса на т.нар. „лузъри" и „хейтъри", които от дума не разбират и искат само да се руши и чупи, бие и пие. Очевидно разчита с тях да увеличи електората си. Проблемът обаче е, че за да привличаш озлобени срещу истаблишмънта социални групи, докато сам принадлежиш към същия този истаблишмънт, скандалните ти жестове трябва да стават все по-радикални. Преди му стигаше случайната публика по улици, ресторанти и летища. Сега обаче реши да вилнее направо пред националната аудитория на обществената медия. Намерението му: максимално да наруши споразумението за предизборно участие в БНТ, което сам е подписал. И не само многократно да надвиши полагащото му се време, но и активно да попречи на другите да се изказват и на водещата да изпълнява функциите  си. Та чак се наложи да му изпратят жандармеристи, които обаче, кой знае защо, просто застанаха до него пред камерата, колкото да затвърдят търсения образ на цензуриран, онеправдан, преследван.

Нелогичната поява на жандармерията, фактът, че Сидеров беше оставен да използва почти цялото предаване за автопропаганда, както и бележката за стаж в телевизията на Сидеров, която Емил Кошлуков представи в СЕМ, предизвикаха коментари, че скандалът в „Референдум” може да е бил координиран между двамата.

Проблемът на Кошлуков в БНТ са отношенията му с колегията - или поне с част от нея. Напрежението тлее отдавна - както заради предизвестеността на избора му, така и заради внимателната, но непоколебима чистка, която провежда. А сега и събитията в БНР - ако там падне директорът, искрата може да прескочи и в БНТ. Вярно, че съпротивителните сили на колегията в БНР са най-големи, но нейното недоволство може да подпали и чергата на БНТ. Така че безчинствата на Сидеров идват точно навреме, тъй като дават шанс на Кошлуков да постигне разбирателство с подчинените си. Веднага след злощастния „Референдум” той направи изявление в тяхна защита, а после, когато Сидеров му поиска оставката (колко мелодраматично), те приеха декларация в негова подкрепа.

Сидеров „изписа вежди” и на политиците, срещу които скочи. Да наречеш Каракачанов „крадец” заради закупуването на бойни самолети от САЩ, а Джамбазки „гей” след всичките му ругатни по адрес на различните, са толкова оперетъчни обвинения, че на практика изглеждат като политическа реклама. Негласното послание на Сидеров към коалиционните му партньори сякаш гласи: аз ви помагам да привличате системния електорат, а на мен ми оставете „лузърите".

Да чухте някой да поставя този въпрос?

Единственият безспорен потърпевш от скандала, предизвикан от Сидеров, не е нито медията, която вече има повод да не допуска в ефир такива като него, нито пък нападнатите политици. Единственият безспорен потърпевш са хомосексуалните хора. Защото лепенето на етикета „гей” уязвява не толкова Джамбазки, колкото хилядите българи с различна сексуална ориентация. В праймтайма на обществената телевизия хомосексуалността бе лансирана като разбиращ се от само себе си негативен знак, като на всичко отгоре „крадец” и „гей” бяха поставени в общ ред на дискредитиращи обвинения. Само че кражбата е престъпление, което нарушава човешките права, докато хомосексуалността не просто не е престъпление, а дори човешко право. Да чухте някой в предаването, а и след това, да поставя този въпрос? Да възразява срещу омразата на сексуална основа в говоренето на Сидеров? При това по закон журналистите са длъжни да реагират. А ако си замълчат, пак по закон, СЕМ е длъжен да ги санкционира.

В България хомосексуалността се разглежда като престъпление до 1968 година, както разказва изложбата „Хомосоц”, посветена на репресиите срещу хомосексуалните в годините на комунизма. Хората с такава ориентация са били съдени по НК, лежали са в затворите, процеси е имало и срещу известни фигури от интелектуалните и артистичните среди. Из градския фолклор още се носи изпълнената с горчива ирония самозащитна пледоария на един от най-обичаните актьори по онова време: „Цялата Мара втасала, та опряхте до моя г..”. След 1968 хомосексуалността е декриминализирана поне на книга, но се запазва отношението като към „противообществена постъпка”. Или в най-добрия случай - като към болест, която трябва да бъде принудително лекувана.

Същината на скандала

Днес, половин век по-късно, публичните говорители избягват да обявяват хомосексуалността за престъпление или болест (макар „на маса” това да става непрестанно). Но е постигнат широк дискриминационен консенсус, насърчаван от националистите, че хомосексуалността е срамна тайна, която трябва да се крие „под юргана”, както пише Джамбазки. За професионалните патриоти българинът е бял, православен и хетеросексуален. Всичко друго е форма на родоотстъпничество. И докато Сидеров и Джамбазки се обиждат на „гей”, като кандидати за кмет на София и двамата са единодушни, че София Прайд трябва да се забрани.

Казано накратко: скандалът „Сидеров” беше в това, че всички се хвърлиха да защитават медиите и политиците, но нито на медиите, нито на политиците им хрумна да защитят сексуално различните от дискриминационното говорене в национален ефир.