България беше последната страна в ЕС, която създаде т.нар. Stroke units - специализирани центрове за лечение на мозъчни удари (инсулти). В Германия първият такъв център е открит през 1994. В България чак 23 години по-късно - в началото на 2017, като центровете са общо четири - два в София и по един във Варна и в Пловдив. Но те функционират предимно на книга, твърдят специалисти, запознати със ситуацията.

През цялата 2017 година в софийската университетска болница „Света Анна“, която е водещият център в това отношение, са направени малко над 30 тромбектомии. Тромбектомията е модерен метод за механично отстраняване на съсирека (тромб), който запушва кръвоносния съд и предизвиква исхемичен инсулт. Според неврохирурга д-р Нурфет Алиоски, който извършва тези високоспециализирани интервенции, ниската бройка е същински парадокс, особено на фона на огромния брой пациенти с мозъчен удар, които се хоспитализират всяка година. През 2016 в страната са били приети близо 52 000 души с мозъчен удар, като поне 80% от мозъчните инсулти са именно исхемични - тоест, дължат се на прекъсване на кръвоснабдяването на мозъка поради тромбообразуване.

Стряскащи данни

При това положение не е учудващо, че България е на едно от първите места в Европа по брой на смъртните случаи, причинени от мозъчен удар (инсулт). Данни, публикувани през 2017 година, показват, че в България пациентът с инсулт има значително по-лоши шансове да оцелее, отколкото във Франция, Германия или Австрия например. През 2015 година в Германия от исхемичен инсулт са починали 38 на 100 000 души, а в България - близо 154 на 100 000 души. Тоест, смъртността е близо четири пъти по-висока.

Европейското изследване съдържа и една твърде песимистична прогноза: до 2035 година броят на инсултите ще се увеличи с една трета спрямо сегашното ниво, основно поради застаряването на населението в Европа. Предишният министър на здравеопазването Николай Петров смяташе, че е необходимо да се разкрият повече специализирани центрове, за да се превърнат модерните методи за лечение в рутина. Но има ли признаци за подобно раздвижване? Дори в „Света Анна“, която разполага с държавно финансиране за извършването на тромбектомии, не се знае докога ще има средства. Пилотната програма, по която се финансира проектът, изтича в края на 2018. Какво ще стане след това - не е ясно. А каква е ситуацията по другите места, които разполагат с модерна база и специалисти, обучени да правят тромбектомии?

„От около година този метод се прилага на няколко места в България, но здравната каса не поема разходите за него, тъй като консумативите са много скъпи - около 9-10 хиляди лева. Поради това се правят само единични тромбектомии, главно с помощта на спонсорства от фирми“, казва за ДВ инвазивният кардиолог доц. Добри Хазърбасанов, който заедно с екип от специалисти на УМБАЛ „Софиямед“ през 2017 подлага на такава интервенция една 43-годишна жена.

„Резултатите са направо сензационни, пациентът се връща към активен живот, не остава инвалид, може да работи, да живее както преди“, посочва специалистът. Според него е крайно време тромбектомията да „влезе в клинична пътека“, за да не се стига до ситуация „тип джунгла“, в която пациентите са принудени да търсят пари за оцеляването си.

В останалата част от Европа отдавна ценят предимствата на този модерен метод. „Няколко международни изследвания от последните години показаха, че тромбектомията може да се прилага през значително по-дълъг период от време след инсулта, което означава, че тя е подходяща за много по-широк кръг от пациенти, отколкото се предполагаше преди", казва германският невролог проф. Ханс-Кристоф Динер, който е един от водещите специалисти в германската неврология. През 1994 година Динер създава първия специализиран център за лечение на мозъчен инсулт в Германия, като освен това е един от съставителите на официалните препоръки на Германското дружество по неврология (DGN).

Говорителят на Германското дружество за борба срещу мозъчните инсулти проф. Волф-Рюдигер Шебиц посочва пред Дойче Веле, че там, където е подходяща, "тромбектомията е най-добрият и най-ефективен избор. Разходите по нея се поемат изцяло от здравните каси, без значение дали пациентите са още млади или вече в напреднала възраст. При това тромбектомията се извърша, без да се изчакват резултатите от евентуална тромболиза".

„Венозната тромболиза е друг модерен метод, който от доста години се прилага при лечението на част от пациентите с исхемичен инсулт. При него се вкарва вещество, което по химически път разгражда съсирека, запушващ кръвоносния съд“, обяснява доц. Велина Гергелчева, началник на клиниката по нервни болести в Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Софиямед“. По нейни данни обаче, през 2016 от този метод са се възползвали под 1% от болните в България, докато в страните с добре развити системи за лечение на исхемични инсулти процентът на провежданите венозни тромболизи е значително по-висок.

Какво трябва да се случи

За да се превърнат тези два модерни метода в обичайна практика и в България, има нужда от програма за обучение на специалисти по инсулт, посочва невроложката. Но не е само това, списъкът с най-важните задачи е много дълъг, добавя доц. Гергелчева. Така например трябва да се създаде национална програма за профилактика и лечение на исхемичния мозъчен инсулт, която да е устойчива, финансово подсигурена и съобразена с новостите в науката. Освен това трябва да се подобри координацията между екипите на спешната помощ и клиниките, трябва да има по-добри възможности за долекуване и рехабилитация на болните, трябва да се създадат и механизми за контрол на качеството на оказваната помощ. И не на последно място - много важно е да се извършва активна превенция на заболяванията, водещи до исхемичен инсулт, както и да се води мащабна разяснителна дейност, за да могат хората да разпознават първите признаци на инсулта.

Колкото по-бързо се изпълнят тези условия, толкова по-малко българи ще умират от инсулт. Разходите не бива да бъдат най-важният критерий в случая. Защото в крайна сметка става дума за живота на хиляди българи.