Джил е на 19. От около седем години страда от депресии. След последния си престой в клиника Джил започнала да взима антидепресанта Venlafaxin. С него тя се чувства добре - ментално е стабилна. Отскоро обаче момичето не успява да намери медикамента в нито една аптека, макар че е обиколила десетки.

След като принудително спряла да взима лекарството, Джил започнала да изпитва познатото ѝ от преди вътрешно безпокойство, страдала от безсъние и всевъзможни страхове. Нямала сили да отиде дори до тоалетната. Междувременно е изпълнена с паника, защото не знае какво ще се случи с нея, след като вече не взима медикаментите си точно по предписание.

Такъв проблем има и Давид, на когото също е изписан Venlafaxin. Каролина пък спешно се нуждае от Ritalin, а Йохана - от противозачатъчни. И това не са единични случаи. По данни на Федералния институт за лекарства и медицински продукти, в момента в Германия има дефицит на 271 медикамента - препарати за снижаване на кръвното налягане, антибиотици, обезболяващи, медикаменти срещу Паркинсон, антиепилептици, инсулинови препарати за диабетици и много други.

Тенденцията се задълбочава

От 2013 година насам броят на недостигащите медикаменти постоянно расте. Тъй като производителите не са задължени да предоставят официални данни за липсващите препарати, истинският дефицит вероятно е още по-висок. Само 15 процента от обявените по аптеките липси са регистрирани от Федералния институт за лекарства и медицински продукти.

Експертите от Института все пак смятат, че проблемите с доставките не водят непременно до критична ситуация за пациентите, тъй като често на разположение са алтернативни препарати. Но замяната на един препарат с друг не винаги е безпроблемна. Пациентите често имат непоносимост към алтернативното лекарство или не усещат желания ефект така силно.

Причината за тази ситуация не е само една. Д-р Волф-Дитер Лудвиг, председател на Лекарствената комисия към Лекарската камара в Германия, критикува обстоятелството, че основните суровини и медикаменти вече не се произвеждат в Европа, а предимно в Индия и Китай. Освен това на пазара често има монополисти - т.е. даден препарат се произвежда само от една-две фабрики. "И ако с едната се случи някакъв инцидент - например пожар или взрив,  проблемът става огромен." Такъв беше случаят например с антибиотика Tazobac, необходим за лечението на тежки инфекции.

Изнасянето на производството на лекарства към страни като Китай и Индия е следствие от ценовия натиск. Зигфрид Тром от Съюза на производителите на лекарства посочва: "Междувременно цените на генеричните препарати са толкова ниски, че производителите на суровини, а отчасти и на лекарства, вече не печелят достатъчно, за да поддържат техническото ниво на съоръженията си на необходимото добро ниво. И макар търсенето на лекарствата да е голямо, фирмите оставят инсталациите на доизживяване".

В една система, която е максимално концентрирана над ефективността, всяка минимална промяна е направо токсична. Стига се до нарушен производствен ритъм, забавяния на доставките, проблеми с качеството на произведените суровини и медикаменти, инциденти, природни катастрофи. А нерядко тези катаклизми съвпадат с неочакван ръст в търсенето на медикаменти - например при вълна от простудни заболявания или след като е отпаднал някой друг производител.

Стига толкова глобализация!

Как да се излезе от тази критична ситуация? Германският министър на здравеопазването Йенс Шпан има някои идеи. Една от тях е да се поддържа резервен запас от крайно необходими лекарствени средства.

"Осигуряването на лекарства е удовлетворяване на основна потребност. Затова ще направим всичко, за да избягваме дефицитите в бъдеще. Държавата ще се намесва вече по-интензивно в разпределението на медикаментите", заяви министърът.

На международно равнище ще се търсят решения, за да може в Европа отново да се произвеждат повече лекарства. Еврокомисарката по здравеопазването Стела Кириакидес смята да започне по този въпрос диалог с държавите-членки.

*****

Вижте и това видео на ДВ: