"Помощ! На балкона има ранен чужденец." Този сигнал постъпва на телефона на спешната помощ в Литва. Мъжът, подал сигнала, разказва още, че вижда дим от съседното жилище. Когато полицията и екип на бърза помощ пристигат, наистина откриват на балкона ранен мъж и едно мъртво тяло. Друг мъж на съседния балкон е с прорезни рани.

Това се случва в Каунас - втория по големина литовски град. Драмата се разиграла в горящо жилище на третия етаж в 9-етажна сграда от времето на социализма. Скоро полицията открива и заподозрян: украински строителен работник. След запой с други украинци между тях избухнала разправия за пари, която завършила с кървава баня и пожар.

В Литва, където убийствата са рядкост, случаят предизвика широк обществен интерес. Но тук не става въпрос толкова за убийството на един украински гастарбайтер, колкото за бъдещето на Литва и нейната идентичност.

Населението намалява

През 1991 година, когато Литва става самостоятелна държава, напускайки Съветския съюз, населението й е 3,7 милиона души. Днес то е спаднало до 2,8 милиона и продължава да намалява. От 2004 година, когато Литва беше приета в ЕС, много литовци напускат страната в търсене на по-добре платена работа в чужбина. Най-предпочитаните от тях дестинации са Великобритания, Ирландия, Норвегия и Германия. Според някои социолози, до 2050 година населението на страната ще се стопи до 2 милиона души. В другите балтийски страни картината е същата.

Бизнесът вече реагира на тази тенденция - опитва се да привлича работници от Украйна и Беларус. Особено след анексирането на Крим от Русия през 2014 и заради конфликта в Източна Украйна броят на гастарбайтерите от тези две страни постоянно нараства. През първото полугодие на 2018-а броят на украинците, получили временно разрешение за пребиваване в Литва, се е увеличил с 50 процента спрямо същия период на миналата година. От Беларус също са пристигнали с 20 процента повече хора, при руснаците увеличението е с 8 на сто.

Само че много чужденци работят в страната и без официално разрешение - като 38-годишния украински масажист Ярослав, който редовно пътува като "турист" до литовската столица Вилнюс. Пред ДВ той разказва, че за един час масаж в Литва можел да изкара до 70 евро, но дори и да вземал по10 или 20 евро на час, това пак били добри пари за него.

Да се върнат емигриралите литовци?

И точно в това са състои проблемът, казва Ларинас Качиунас, депутат от дясноцентристката опозиционна партия "Съюз за отечеството" - литовските християндемократи. "Гастарбайтерите подбиват заплатите. Те вършат дейности, които биха могли да изпълняват и литовците. Само че нашите сънародници напускат страната, за да си търсят щастието някъде в Норвегия или Великобритания", възмущава се той.

С това не е съгласна Неря Путинайте, професор по филисофия във Вилнюския университет и бивша зам.-министърка на науката и образованието. "Няма научни данни, които да доказват, че украинците и беларусите отнемат работните места на литовците", казва тя и припомня, че литовците напускат страната от 15 години, откакто тя е в ЕС, т.е. когато в страната все още не е имало никакви украинци. Путинайте не вярва емигриралите литовци някога да се върнат. Тя отбелязва също, че като цяло литовците не желаят прекалено много чужденци в страната си.

Защита на идентичността

Същия манталитет имат и много други народи в Централна и Източна Европа, които в миналото са били потискани и са се приучили да оказват съпротива. А това кара литовците днес по-добре да пазят своята идентичност и държавност, казва социологът Владас Гайдис. Той обаче е убеден в едно: ако в страната нахлуят много мигранти от страни извън Европа, това ще накара Литва да направи завой към националсоциализма. С това са съгласни също консервативният депутат Качиунас и либералната философка Путинайте.

Този сценарий обаче е малко вероятен. "Хората от Средния Изток и от Африка намират живота в Литва за прекалено суров - студено е, социалните плащания са ниски, почти няма общности, с които тези хора да живеят. Има само няколко ресторанта, предлагащи ястия от тяхната кухня", казва под сурдинка служител на вътрешното министерство. Защо тогава да идват при нас, се пита той.

Засега не изглежда темата да поляризира литовците. Но ако страната продължи да губи човешки ресурси заради по-добрите икономически условия в други държави, темата може и да влезе в дневния ред на политиците.