Механите са неразделна част от истанбулския пейзаж - подобно на Босфора, "Света София" и кулата Галата. Без тях животът в популярните квартали Бейоглу, Кадъкьой и Бешикташ не би бил същият: там хората се срещат с приятели, прекарват дългите летни вечери на терасите, играят табла, похапват турски мезета и пийват ракъ или "лъвско мляко", както турците наричат анасоновата напитка заради цвета ѝ.

"Механите винаги са били трън в очите на управляващите"

Сега обаче много жители на Истанбул се тревожат за бъдещето на механите. Не само заради пандемията, ограниченията и стриктните хигиенни изисквания, които създават сериозни финансови предизвикателства за собствениците на заведенията. А и заради една инициатива на турското правителство, която може да доведе до затварянето на редица механи. Според вицепрезидента на Турция Фуат Октай, наименованията "механа", "шиша бар" и "магазин за тютюн" трябва да бъдат забранени и повече да не се изписват върху табелите на обектите. Според Октай, тази мярка е наложителна в рамките на "борбата със зависимостите".

Роденият в Истанбул автор и експерт по гастрономия Тан Моргюл е посветил много от своите книги на истанбулската култура на механите. Механите, обяснява той пред ДВ, винаги са били трън в очите на управляващите в Турция. "Още по византийско време Истанбул е бил град, в който са се срещали различни цивилизации", разказва Моргюл, който днес живее в Лондон. "Хората винаги са се събирали на обществени места като питейни зали и таверни. И в миналото там хората са се разсейвали от тревогите си." Но за властимащите те винаги са били противоречиво място, казва още Моргюл.

"От Византия до Османската империя - консерваторите никога не са харесвали таверните." Защото те са единствените места, където правителството няма влияние, защото там хората се събират, обменят идеи и обсъждат проблеми, добавя той. И френският писател Оноре дьо Балзак е описал таверните като "парламента на народа", казва Моргюл. "В Османската империя те са били забранявани неведнъж - именно поради тази причина."

"Нашата култура на механите е на път да изчезне", казва Хаки Каракоч, собственик на механа на популярната улица Невизаде в квартал Бейоглу. Той не разбира новите намерения на турското правителство, свъзрани с премахването на наименованията. Това ще усложни допълнително и без друго трудното положение, в което е изпаднал браншът, смята Каракоч. От няколко години насам правителството на Партията на справедливостта и развитието ограничава продажбата на алкохол и тютюневи изделия. Първоначално беше въведена забрана на тютюнопушенето в затворени помещения. През 2013 година беше приет закон, който ограничава продажбата на алкохол в магазините след 22 часа. А цените на алкохола постоянно се повишаваха и това удари болезнено по джоба на гостите на механите: през 2010 една бутилка ракъ в турска механа е струвала 4,20 евро, а заради "алкохолния данък" днес вече 20,50 евро.

Турция се рекламира в чужбина с чаша ракъ

Дали забраната на табелката "Механа" е ефективна стъпка по пътя към превенцията? Много експерти се съмняват в това. "Абсурдно е да се вярва, че липсата на табелка пред заведението ще накара зависимите да спрат да пият", смята психологът Барис Гюркас. "Ако целта на правителството наистина беше да се бори със зависимостта, тогава първата стъпка щеше да бъде подобряване на здравеопазването", обяснява той. Освен това е по-целесъобразно да се окаже психологическа подкрепа на зависимите и хората с висок риск от пристрастяване.

Странно е и това: че консумацията на алкохол за местните жители се ограничава все повече и повече, докато турското Министерство на туризма продължава да рекламира ракъ пред чужденците. На уебсайта "Go Turkey", създаден от министерството, препоръчват на туристите да се насладят на турските мезета заедно с чаша ракъ. "Мезето не е просто за запълване на стомаха", четем в сайта. "Ако се наслаждавате същевременно и на чаша ракъ, всяко предястие ще придобие малко по-различен вкус."

***
Вижте и това видео от нашия архив: