В Южна Корея образованието се цени много високо. Това се вижда най-добре в югоизточния квартал на Сеул "Даечи Донг", наричан "Мека на частните уроци". Там на няколко улици са разположени стотици образователни школи по всякакви предмети - от математика до английски език. В този квартал най-оживено е вечер - децата попиват знания, а родителите им седят отпред в автомобилите си и чакат своите наследници.

В края на юли китайското правителство нанесе удар върху индустрията с частните уроци в страната - занапред всички фирми, които се занимават с такава дейност, ще бъдат сдружения с идеална цел. Идеята е така да се въведат по-справедливи правила в областта на образованието, да се намалят предимствата на децата от по-богати семейства, да бъдат облекчени финансово огромен брой фамилии от средното съсловие, плащащи за частни уроци, и да спадне стресът на учениците, които гонят висок успех.

Южна Корея също вече години се опитва да регулира бизнеса с частните уроци, който там се развива още по-бурно, отколкото в Китай. През 2019-а година три четвърти от учениците в страната са взимали частни уроци, а разноските за тези уроци са най-високи в световен мащаб.

Нищо не може да възпре корейците, които искат добро образование за децата си

Първото частно училище в страната носи името на американския мисионер Хенри Апенцелер. Още в края на миналото столетие южнокорейците пращали децата си да учат английски именно там. През 1980-а година президентът Чун Ду Хуан обяви война на частните уроци като индустрия и на практика изцяло ги забрани. Неговата цел беше сходна с тази на днешните власти в Пекин: да даде повече шансове на децата от бедни семейства.

Част от южнокорейците одобриха тази мярка, още повече, че в ценностната им система идеята за равноправно общество има дълбоки корени. По сходни причини бяха въведени и задължителните ученически униформи: да прикрият разликата във финансовите възможности, която се опредметява в дрехите. Критиците на този подход изтъкват обаче, че така се ограничават свободите и възможностите за напредък на редица деца. Забраната беше валидна около десет години, след което властите започнаха да я разхлабват. Най-напред бе дадено право на студентите да дават частни уроци, после правителството лицензира няколко школи. Но принципно частните уроци си оставаха забранени, а на нарушителите се налагаха глоби. Стигна се дори до арести на млади чужденци, пътешестващи по света с раница на гърба, които решили да изкарат малко пари с преподаване на английски в Южна Корея.

В крайна сметка правителствената стратегия рухна, защото богатите хора в страната изнамираха все по-хитри начини да заобиколят закона. Американският блогър и специалист по Южна Корея с псевдоним Т. К. пише: "Нищо не може да възпре корейците, които искат добро образование за децата си. Единственото, което постигна този закон, беше, че вдигна до небесата цените на частните уроци". Неговият баща, който денем учителствал, вечерно време изкарвал добри пари от частни уроци - така си купил жилище.

Американецът Кейси Лартиг, преподавател по английски, си спомня за онези години в края на миналия век: "Знаех, че поемам риск, когато родителите на децата ми плащаха на ръка - в брой и в плик".

През 1998-а година беше уволнен дори ректорът на Националния университет в Сеул - най-престижното учебно заведение в страната, защото плащал за частните уроци на дъщеря си.

Частните уроци - с вечерен час и нормирани цени

В началото на 21-и век Конституционният съд окончателно отмени забраната, защото нарушавала "основното право на населението да образова децата си". Но в сила все още са сериозни ограничения: забранено е например да се взимат прекалено високи хонорари за частните уроци, макар да няма точно определени тарифи. А преди десет години правителството реши, че частни уроци могат да се преподават най-късно до 22 часа вечерта, за да имат децата достатъчно време за сън.

Сегашните власти в Сеул също са против елитните школи и извънредните частни уроци. С незабавно затваряне ще бъдат наказвани онези школи, които изкарват по повече от 700 евро от дете на месец. Тук трябва да се знае, че месечният доход на средното южнокорейско семейство възлиза на около 1600 евро.

През 2020-а година в страната са функционирали 73 865 школи за извънкласно обучение. Те се набиват на очи с агресивната реклама по фасадите на сградите, а освен това много вдигат цените на недвижимите имоти и наемите в съответните квартали, защото редица семейства искат да живеят в близост до най-реномираните школи. Тези школи подготвят децата за трите елитни университета в страната. Нека да припомним, че в международното сравнително проучване ПИЗА учениците от далекоизточните страни се представят значително по-добре от европейските си връстници.

Вижте и това видео на ДВ: