1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Германия не пожали гърците, а прегърна сирийците?

А. Андреев (ДЦ, ЛФ, ДП)21 април 2016

Немилостива към гърците и с широка усмивка към сирийците - Германия демонстрира една доста имперска благотворителност, а Меркел иска да спечели на всички шахматни дъски, твърди известният френски писател Паскал Брюкнер.

Снимка: Getty Images/AFP/C. Stache

Пред вестник „Фигаро” френският писател и есеист Паскал Брюкнер коментира по следния начин отношението на Германия и на канцлерката Ангела Меркел към бежанците: "Германия демонстрира една доста имперска благотворителност. Тя иска и занапред да определя правилата на играта в Европа - както в твърдостта, така и в състраданието. Немилостива към гърците през юли [...] и с широка усмивка към сирийците през септември. Ангела Меркел иска да спечели на всички шахматни дъски, да спечели както партията на сърцето, така и тази на икономическата консервативност." Тази своя мисъл Брюкнер доразвива в едно интервю пред германския седмичник „Ди Цайт”, откъс от което предлагаме тук:

ДЦ: Но не носим ли ние универсална отговорност за бежанците? Женевската конвенция задължава и нас да помагаме, а не само виновните за войните.

Брюкнер: Виновните обаче не бива да се освобождават от отговорност. Ето защо тъкмо страните, които са предизвикали войната, трябва да приемат бежанците. На първо място Саудитска Арабия.

ДЦ: А Франция?

Брюкнер: Не, според мен ние не носим морална отговорност. Интелигенцията в цяла Европа споделя това мое мнение.

ДЦ: Не и в Германия.

Брюкнер: Добре, но нима не виждате, че с тази своя позиция германците изпаднаха в пълна изолация? Германия се опитва с образцово поведение да коригира лошите спомени от Втората световна война.

Паскал БрюкнерСнимка: imago/ZUMA Press

ДЦ: Че мигар това още ни е нужно?

Брюкнер: Германците много повече от всички останали се чувстват отговорни за злото по света. И германският морал търси чистата, невинна жертва. Преди по-малко от година канцлерката Ангела Меркел нямаше никаква милост към гърците, а няколко месеца по-късно отвори сърцето си за сирийците. Това доказва, че германският хуманизъм следва много своеобразна логика: гърците са тунеядци и не заслужават германската добрина. Докато измъчените от войната сирийци запълват по-добре образа на невинната жертва, с чиято помощ можем да компенсираме вините за собствените си престъпления.

ДЦ: Но нима сирийската драма все пак не е несравнимо по-страшна от гръцката? И дали пък тъкмо германците не спасиха честта на Европа?

Брюкнер: Госпожа Меркел понякога ми прилича на стисната баба, която седи на стола си със събрани колене, здраво прегърнала ръчната си чанта. Тя е пестелива и предпазлива - тъкмо заради това я обичат германците. Но както се случва на всеки прекалено предпазлив човек, и нея понякога я налазва дяволчето на импулсивността. Един от примерите беше Фукушима: тя спря германските АЕЦ, а в резултат от това сега цяла Европа е опушена от германския въглищен дим. Катастрофата във Фукушима можеше да бъде преосмислена много по-добре, много по-рационално. Същата импулсивна и непремерена реакция Ангела Меркел прояви и по отношение на бежанците: един милион добре дошли, веднага! Без изобщо да се договори с останалите европейци.

ДЦ: Но нима Вие самият не се развълнувахте от начина, по който в Германия посрещнаха многобройните бежанци?

Брюкнер: Естествено, че се възхитих. В случая германците действаха не само морално, но и с голямо самочувствие. Само една велика сила с добро самочувствие може да каже: ще приемем един милион души и ще направим от тях добри германски граждани! Вие сте сирийци, иракчани, пакистанци и афганистанци, но ние ще извъртим всички ви през голямата перална машина на германската икономика и така ще ви интегрираме. Пред такова нещо казвам: шапки долу!

ДЦ: Добре, тогава какво Ви тревожи?

Брюкнер: Наблюдавам при Меркел едно нарцисистично любуване на собственото състрадание. Както всеки нарцисизъм, този също беше безграничен и солов. Освен това зад привидната безкористност прозират и съвсем конкретни интереси. Тези хора ѝ идват безплатно, пеша или с влака: техници и инженери, от каквито спешно се нуждаят германските работодатели.

ДЦ: Вашият колега, германският писател Мартин Валзер, смята, че германската култура на гостоприемството е била подарък за цяла Европа.

Брюкнер: Мнозинството европейци с радост ще се откажат от този подарък. Поведението на Германия е едновременно и възхитително, и безотговорно. То насърчава един наивен либерализъм, който не знае граници, който вече не вижда разделителните линии между културите и гледа на хората като на грахови зърна от консерва - от която и кутия да ги вземем, ще свършат работа на пазара на труда. А всичко, което се случва от септември насам, говори за истински културен шок: в Швеция, в Норвегия, дори в Германия. Случилото се в Кьолн го потвърждава, независимо от факта, че извършителите бяха не бежанци в същинския смисъл, а северноафриканци.

ДЦ: Тоест, искате да ни убедите, че с приемането на бежанците сме допуснали голяма грешка, така ли?

Брюкнер: За това вече е късно, пост фактум няма смисъл. Трябваше своевременно да се вградят филтри. Защото не можеш току-така, от днес за утре, да посадиш в едно свободно общество милион души, които познават единствено диктатура, войни, бомби и изтезания и произхождат от култура, където жената е второразрядно същество.

Паскал Брюкнер не за пръв път се включва в сходен дебат. Още преди десет години той влезе в спор с британския политолог Тимъти Гартън Аш. Тезата му: който настоява мюсюлманите в Европа да имат извънреден статут и защитава мултикултурализма, той всъщност отслабва западния либерализъм. Според Брюкнер, налице е следният парадокс: мултикултурализмът гарантира равноправно третиране на всички общности, но не и на индивидите, от които те се състоят, защото де факто им отказва правото да се отрекат от своите традиции. С други думи: признава се групата, потиска се индивидът. Брюкнер смята, че не бива да се защитават и опазват традициите на една определена група в ущърб на онези нейни членове, които искат да загърбят семейството и обичаите си, защото, примерно, имат по-различна представа за любовта.

В една своя книга, чието подзаглавие многозначително гласи „Мазохизмът на Запада”, той взима под лупа (само-) критиката на европейците заради огромните им престъпления в миналото - колониализъм, геноцид и т.н. Тези престъпления не бива да се забравят, пише Брюкнер, но заради тях и в името на мултикултурализма не бива да се отказваме от мъчително изборените завоевания на Просвещението: човешките права и светската държава.

"Фактът, че допуснахме такъв възход на радикалния ислям, ни прави съучастници", констатира Брюкнер с горчивина в едно от последните си интервюта пред "Фигаро".

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ