Съдбата на газопровода "Северен поток 2" е сред малкото теми, които не потъват в морето от новини за коронавируса. След като Алексей Новални беше арестуван, а руските власти смазаха последвалите протести, германските медии отново се сетиха за енергийния проект, който е болното място на германско-руските отношения. Дали обаче Берлин ще предприеме някакви решителни стъпки заради Навални? Много е съмнително.

Критика срещу газопровода се надигна още в началото на изграждането му. Първата тръба "Северен поток 1" влезе в експлоатация през 2011-а година, но изграждането на втората бе преустановено през 2020-а, когато САЩ наложиха санкции срещу фирмите-изпълнителки. Намесата на Вашингтон спря строителните работи само на няколко километра от германския бряг.

Защо Германия не се отказва от проекта

Дискусията в Германия отново набира сила, защото редица политици, най-вече от Зелените, настояват за спиране на проекта в знак на протест срещу ареста на Навални и погазването на гражданските права в Русия. Такива призиви откъслечно се чуват дори от редовете на управляващите. Германското правителство им отговаря винаги по един и същи начин: става дума за икономически, а не за политически проект. И Германия няма да спре "Северен поток 2" поне по няколко различни причини.

Първо, подобно решение ще разклати доверието на бизнеса в политиците - а и двете страни много държат на това доверие. Освен това Берлин ще трябва да плаща обезщетения в размер на милиарди евро, просто защото проектът е напълно законен и има всички необходими сертификати в Германия.

Второ, не става дума само за пари. Ако обърне гръб на "Северен поток 2", Германия ще зачеркне една вече 50-годишна традиция на отношенията между двете страни, включително в енергийния сектор. Радикалните стъпки обикновено не влизат в репертоара на германската дипломация. Особено пък към Русия, с която Германия има много специални отношения поради историческата си обремененост. Ако сега дръпне внезапната спирачка, Ангела Меркел (а и партньорите ѝ социалдемократи в кабинета) ще понесат огромни имиджови загуби. Нека да припомним, че "Северен поток 2" не бе поставен под съмнение нито след като Русия анексира Крим, нито заради войната в Източна Украйна, нито пък след убийството на руския опозиционен лидер Борис Немцов или след руската хакерска атака срещу германския Бундестаг.

Берлин би могъл да се отърве от плащането на високите обезщетения само ако ЕС вземе решение за спиране на проекта. Най-вече държави като Полша и балтийските страни много искат ЕС да забрани газопровода, но никак не е сигурно, че европейците ще постигнат съгласие по темата. Защото държави като Италия и Австрия непрекъснато поставят под въпрос далеч по-безобидни решения като удължаването на относително меките санкции на ЕС срещу Русия.

Стига кухи заплахи!

Поради всичко казано дотук, дискусиите за евентуалното спиране на "Северен поток 2" са чиста самозаблуда. Настояванията да се спре строежът на един почти завършен тръбопровод постепенно се превръщат в кухи думи, от които не следват никакви дела. Нещо по-лошо: в очите на Кремъл те само демонстрират още по-нагледно слабостите на Германия и на Европа, чиито имидж вече е тежко увреден. Неподкрепените с действия апели всъщност водят до точно обратния резултат: те подсилват позицията на руския президент Владимир Путин както спрямо ЕС, така и в отношенията с целия останал свят. Посланието гласи: Ето, вижте я Европа как не може да направи нищо!

На този фон няма нищо чудно в унижението, на което бе подложен шефът на европейската дипломация Жозеп Борел - тъкмо по време на посещението му в Москва Кремъл изгони трима европейски дипломати, включително и един германец

От всичко това следва само един възможен извод: европейците трябва да спрат не "Северен поток 2", а отправянето на кухи заплахи. Защото древната дипломатическа мъдрост гласи, че не е разумно да заплашваш с мерки, които не си готов да приложиш.

Възможностите за санкции срещу Русия не са толкова много, а в условията на пандемия списъкът допълнително изтъня. Но това все още не означава, че Берлин изобщо не може да се противопостави на Москва заради репресиите срещу опозицията, заради нарушаването на човешките права или на международното право. Нека да си припомним, че не толкова отдавна, след опита за отравяне на Сергей Скрипал и дъщеря му, Германия изгони руски дипломати. А преди това, след свалянето на пътническия самолет над Украйна бяха наложени целенасочени икономически санкции. Москва разбира добре този вид сигнали. И те действат много по-ефикасно, отколкото кухите заплахи за спиране на "Северен поток 2".