За нас, хората, делфините имат човешки черти. Често сравняваме формата на муцуната им с приятелска усмивка, меките извивки на главата им пък напомнят на тези у малко дете. Благодарение на тези черти делфините създават впечатление за невинност и събуждат инстинкт за защита у околните. Харесва ни и елегантното им, силно тяло, което с трептящите си форми и блестяща повърхност събужда у човек желанието да се сгуши в него.

Делфинът - човекът на моретата

Делфините имат обаче и друга обща черта с човека: и те са бозайници, дишат с помощта на дробове и се грижат за малките си с много любов - след бременност, която между другото продължава почти толкова дълго, колкото при хората. Освен това делфините са общителни като нас и изразяват симпатиите си чрез докосвания. Заради вроденото си любопитство и голямото желание за игра те учат много бързо, реагират, например, на човешки сигнали и изпълняват малки трикове.

Делфините се учат не само от хората, но и един от друг. На австралийското крайбрежие, например, бяха наблюдавани малки делфини, които, подражавайки на майките си, нахлузвали сюнгери на муцуните си, докато ровели из морското дъно в търсене на храна. По този начин се предпазвали от наранявания. А както знаем от еволюцията, използването на оръдия на труда е важен знак за интелигентност, дори по-значим от съотношението между големината на мозъка и тялото. Впрочем, у делфините това съотношение е забележително и те не случайно се смятат за особено интелигентни животни.

Делфините имат собствена социална система. Като животни, които живеят в стада, те се организират в нещо като „училища”. Обикновено това са делфини с роднински връзки помежду си, които проявяват социалнен ангажимент вътре в групата, грижейки се за болни или ранени роднини. Там, където има много храна, се събират и повече такива „училища”, които образуват голяма група, достигаща до 1.000 животни.

Привързани към хората

Сплотеността на тези групи зависи от няколко определени индивиди - ако те изчезнат, цялата мрежа се разпада на малки, независими групички. Впрочем, делфините общуват помежду си чрез звуци, които се разпространяват под водата и наподобяват щракане, свиркане или крякане. Учените дори откриха, че звуците се различават в зависимост от "събеседника", сякаш всеки делфин си има собствено име.

Според гръцката митология роденият в морето бог на слънцето Аполон е бил изкаран до брега от един делфин. До ден-днешен се разказват истории за делфини, които са помагали на хора: преди няколко години малкият Давид, който още не можел да плува, паднал в морето от лодката на баща си и бил на косъм да се удави, когато се появил един делфин и го спасил. Наскоро беше съобщено за друг случай, при който край Нова Зеландия делфини отблъснали бяла акула и по този начин спасили живота на плуващите наблизо.