Тези дни световното внимание е насочено към един полуостров, но точно една година преди кримския конфликт всички гледаха към един остров - през март 2013-та кризата в Кипър достигна драматична кулминация.

За да спасят затъналите в дългове кипърски банки, финансовите министри от еврозоната взеха драстични решения. Заможните клиенти на Bank of Cyprus, най-голямата кипърска банка, трябваше да се разделят с влоговете си, възлизащи на над 100 000 евро. В най-тежко положение се оказаха клиентите на Laiki Bank, втората по големина кипърска банка - там влоговете над 100 000 евро се стопиха напълно.

Така за разлика от Гърция или Португалия, където финансовата тежест по спасяването на тези закъсали страни поеха европейските данъкоплатци, в Кипър "ударени" бяха олигарсите - руските клиенти на кипърските банки бяха оставени да се спасяват сами.

"Обраха ни!"

Г-н Иванов е един от тези олигарси. Макар че може би е неправилно да го определяме като олигарх. Да, г-н Иванов притежава имоти в Москва, България и Кипър, има фирма за износ на вино и дялови участия в други предприятия. Но той е "само" мултимилионер, все още е твърде далеч от първия си милард. А олигарсите са, знаем, хора с милиарди на сметката.

Г-н Иванов е много разочарован: "Обраха ни. Но еврозоната още дълго ще усеща последствията от този грабеж. Че кой би се доверил сега на европейските банки и би вложил там парите си?", казва г-н Иванов. Преди година руският бизнесмен е твърдо решен да напусне Кипър завинаги. Но в крайна сметка остава, както и мнозина други руснаци. Отливът на олигарси така и не се състоя. "Във всяка страна може да ти се случи да те ограбят. Защо тогава да напускаме Кипър?", пита г-н Иванов. И добавя, че такова хубаво време и такава хубава природа никъде другаде няма. А има и още нещо - парите на руснаците не са безвъзвратно изгубени, а просто "преобразени" в банкови дялове. На този етап те може и да не струват нищо, но когато един ден финансовите институции се възстановят, руснаците ще имат думата при управлението им.

Бъдещето остава несигурно

Засега обаче цари голяма несигурност, тъй като банковата криза бе последвана от рецесия, а кипърските банки и в момента имат лоши кредити в размер на милиарди евро. Кой ще плаща за тях? Мнозина се опасяват, че може да се стигне и до второ секвестиране на сметки, което би било смъртоносно за банковата система на страната. "Не знам накъде ще се насочат руските пари, когато един ден санкциите бъдат отменени. Но съм сигурен, че тогава повечето международни фирми ще напуснат острова", прогнозира г-н Иванов, който вече се замисля за Вирджинските острови.

И все пак: повечето руски богаташи така и не напускат Кипър, което се дължи не на последно място на факта, че макар в хода на кризата данъците за предприемачите да бяха увеличени от 10 на 12,5 процента, ставката все още е една от най-ниските в еврозоната. В същото време обаче е факт, че голяма част от банките имат толкова големи задължения, че макар да съществуват, са де факто мъртви. А това не е начинът за привличане на капитали.