Само няколко дни след неговата смърт, бившите му съратници и съпартийци се заеха с неговото очерняне. Първо ни казаха да не се ровим около мистериозната му смърт и да не задаваме въпроси от уважение към скръбта на близките, а после подхвърлиха версии на вестниците. Според тях Емин е бил нестабилен, почти луд, болезнено уязвим, неуравновесен и масон. Самият Доган даде тон за кампанията като каза, че не е познавал добре дясната си ръка. Той каза това чрез любимия си вестник „Труд”, а иначе нищо не бе в състояние да го накара да отговаря на многобройните въпроси, които и до днес стоят без отговор. Така образът на покойния Емин претърпя рязка метаморфоза през описанието на собствените си съпартийци. В самото начало, когато реакциите са най-автентични, той бе чудесен човек, с чувство за хумор, изключително коректен и предан на ДПС и Доган. Добър мюсюлманин и баща на три деца. След като всички си зададохме логичния въпрос –

какво може да накара такъв човек да посегне на живота си

активистите на ДПС смениха тактиката и започнаха да пускат клюки за него чрез вестниците. Изведнъж Емин се оказа ревнив, амбициозен, обзет от мания за преследване и т.н. и т.н. Това грозно и цинично поведение, което не се вмества в нормите на никоя човешка етика, да не говорим за нравствените принципи на исляма, представя основните активисти на ДПС в доста отблъскваща светлина. Не се представи по-убедително и премиерът. Той призова журналисти и политици към повече уважение спрямо близките и смъртта на Ахмед Емин. Впрочем, Станишев бе рядко разгорещен, когато се възмущаваше от версиите, изплували в публичното пространство след загадъчното самоубийство. Ако беше толкова разгорещен по отношение на следствие, прокуратура и МВР, може би нямаше да има толкова догадки и предположения. Информацията, която получихме от компетентните органи, бе твърде оскъдна и твърде объркана. Те набързо обявиха Емин за самоубиец, без да приведат никакво доказателство, а ние трябва да вярваме на честната им дума. И понеже ние не вярваме на честната им дума, не можем да си спестим въпросите. Именно от уважение към жертвата и към нейните близки. Нищо не би накърнило повече паметта на починалия от лъжата за неговата смърт. Нищо не би наранило повече близките, освен самата смърт, отколкото фалшивите предположения и версии, разпространявани от официалната власт. Повтарям, че тя досега не е излязла с аргументирани заключения. Тялото обаче беше набързо погребано, а случаят на практика приключен след категоричните изявления на прокурора. Вместо да се кара на журналистите и политиците, би било добре Станишев да потърси обяснения както от коалиционния си партньор Ахмед Доган, който по странен начин изчезна след този случай, така и от прокуратурата, която не намери за необходимо да го разпита. Цялото

ДПС се държи като сицилианска мафия

спазваща строго правилата за омерта. По-разговорливите, като Емел Етем или Юнал Лютфи, се опитаха да представят случая като лична трагедия. Само че той не е лична трагдия. Ахмед Емин бе началник на кабинета на Ахмед Доган и според свидетелствата на всички, запознати с ДПС, един от най-приближените му хора. Ковчежникът, връзката между политическата глава и икономическото тяло на ДПС. Такава смърт не може да бъде лична трагедия, особено когато става дума за вярващ мюсюлманин, баща на три деца и човек, който никога не би посегнал на живота си според свидетелствата на собствения му баща, роднини и приятели. А и ако това беше лично, близките му щяха да бъдат уведомени първи и нямаше да узнаят за предсмъртното му писмо, ако въобще има такова, от медиите. Въобще цялата версия, която ни представят властите, е изтъкана от противоречия и, нека го кажа за трети път, не е подкрепена от никакво фактология. Ние не знаем с точност нито кога е станал инцидентът, нито къде точно в сградата на „Беловодски път” се е случил, нито какво казват балистичната експертиза, както и експертните оценки след огледа. Има обстоятелства обаче, които знаем и които не могат да не породят въпроси, пак повтарям, подсилени от мълчанието на Ахмед Доган и МВР. Най-смущаващо след самата смърт е мястото, където тя се е случила. Така наречените „сараи на Доган”. Място, както за лични срещи и за частен живот, така и за политически разговори. Според Румен Овчаров там са се водели част от преговорите за създаване на сегашното правителство. Сградата се охранява изключително добре и в нея има тири вида охрана. Тази на НСО, частни охранители и жандармерия. Ако се върнем във времето на Шекспир, бихме казали, че

трагедията се е случила в самите покои на владетеля

Оттук и много простият въпрос: кой може да позволи това да се случи там? Няма друг освен самият владетел. Няма друг освен Доган. Ако приемем хипотезата за убийство, трябва да си дадем сметка, че няма кой да убие най-приближения до Ахмед Доган в собствените му сараи, без да бъде разкрит. А, ако все пак, това е убийство, то би могло да се случи само по най-височайше нареждане. Затвореното и отлично охранявано пространство не предполага друга хипотеза. Ако случилото се е самоубийство, тогава изникват няколко въпроса. Първия вече го загатнах и той е какво би накарало правоверен мюсюлманин, глава на семейство и баща, човек с добра кариера и относителна анонимност за широката публика да сложи край на живота си по такъв начин. Очевидно не е болест, семейни проблеми или неща от личен характер. Ахмед Емин е изключително опитен политик и би трябвало да знае какво би предизвикало самоубийството му на подобно място. Ако имаше лични грижи, щеше да си отиде тихо и незабележимо, без да товари партията и лидера си с тях. Ако този човек се е самоубил, той очевидно го е направил в състояние на афект. Нещо го е принудило да посегне към оръжието, а някой се е превърнал във въплъщение на това нещо.

Самоубийството не винаги е въпрос на личен избор

Човек може да бъде тласнат към него. Хайде да се запитаме кой може да тласне Ахмед Емин да сложи край на живота си на няколко метра от кабинета на лидера на ДПС. Едва ли е министърът на земеделието Цветанов, с когото се видели, според свидетелството на самия Цветанов. Пак се връщаме на мястото. Трагедията се случва в епицентъра, в ядрото на ДПС, което е изключително йерархична структура. За нея Ахмед Доган е властелинът на пръстените или на обръчите, както искате го разбирайте, но то не е преувеличено. Ако говорим, че партията е подчинена на неговия контрол, какво ни остава да мислим за мястото, което той обитава. Където живее и където провежда по-голямата част от срещите си. Искам да кажа, че въпросите за тази смърт не могат да бъдат спестени и имат само едни адресат – Ахмед Доган. Той ще трябва да им отговори, защото България е демократична страна, в която всички са равни пред закона и защото е основният заподозрян за смъртта на Ахмед Емин. Просто няма друг на този етап. За да снеме подозренията от себе си, Доган ще трябва да говори. И накрая ще завърша с една съвсем различна версия, която също е възможна. Може бе тази смърт да е плод на нелепа случайност. Впрочем, словосъчетанието „нелепо ни напусна” бе употребено в дървена декларация на ДПС по случая. Мисля, че в една от книгите си Тошо Тошев бе описал една своя съвместна оргийна нощ с Ахмед Доган. Тошев бе предал с журналистическа достоверност и бих казал писателски дар начина, по който в някакво заведение посрещнали Сокола като султан. Имаше и някакви хубавици, които ги закарали до седмото небе. Нещо от този сорт. Нощта приключила в ранните часове на деня, когато Доган заедно с главния редактор на в. „Труд” се прибрал в къщи. Там малкото му куче било свършило някаква неприлична работа по някаква нужда, а по думите на автора Доган смъкнал колана от панталоните си и го наказал за провинението.

Може би тази смърт наистина е нелепа

Може би се е случила след пиянска оргия и скандал с честолюбивия лидер. Доган е напреднал от времената, описани от Тошо Тошев, а собствената му борба със собствената му душа датира отпреди повече от 30 години. ДС е истинското му семейство. Доган споделя и най-интимните си преживявания с органите, а доносите му са изключително и само за хора от турски произход. Хората, които днес ръководи. Той винаги е работил срещу тях. И понеже Станишев употреби думата „вакханалия” ще добавя, че тя не е в медиите, които си задават въпроси. Вакханалията очевидно е в сградите на „Беловодски път” – незаконни, без ясен истински собственик и точно предназначение, а от скоро снабдени и с труп, който прибързано бе погребан и обявен за самоубиец. Впрочем, освен бащата, семейството му бе набързо скрито. Станишев е прав, като казва, че има вакханалия, но тя е обхванала самата власт. За това свидетелства смъртта на Ахмед Емин.