Какво е ДПС? Ако питате Бойко Борисов, Движението е “особена партия”. Така го определи премиерът в неделя - и сгреши като много други преди него. Колкото по-дълго ДПС се схваща като “особена” партия, толкова по-особен статут ще ѝ бъде отреждан в ситуации със стандартни залози. Като върховенството на закона, например.

ДПС и клишетата

Изразът “особена партия” беше използван от премиера като синтез на по-дългото клише, родило се през 1990-те. Според въпросното клише, ДПС е “гарант на етническия мир”. Това определение беше лансирано от самия председател на Движението Ахмед Доган, а после бе подето от президенти, премиери, министри, журналисти и анализатори. Но логиката му никога не беше разширявана, нито довършвана (както сега не се пояснява изразът “особена партия”). Това е обяснимо, доколкото цялото мото е политически пейоративно, а същинският му смисъл - неизразим на глас. Той би следвало да звучи така: “ДПС озаптява опасните за мира страсти сред българските турци”. Това е хем лъжа, хем обида за българските мюсюлмани. Първо, няма данни за такива страсти. Второ, българските турци не са някакъв рисков кандидат за кредит, който да се нуждае от гарант. Самото допускане на подобна хипотеза би означавало, че страната е много, ама много далеч от представите за мир.

При цялата си абсурдност, етикетът “гарант” оцеля при всички мнозинства след 1990 година - и то точно заради тази недоизказаност. Националистите, например, дочуха в нея признанието, което бяха чакали: че мюсюлманите представляват опасност, която трябва да се озаптява. Много от тях реагираха положително и на новината, че почти цялото ръководство на ДПС е работило за Държавна сигурност. Политици и от левия, и от десния спектър са признавали на четири очи задоволството си от факта, че България има “наготово” обучени офицери, работещи с българските турци - крайно съмнителна теза, която тук се цитира само за да илюстрира националистическите нагласи. Във всички случаи е вярно едно: към момента, в който беше обявена принадлежността на депутатите към ДС, чувствително намаля и националистическият аргумент срещу ДПС, според който това е етническа партия и тя няма право на съществуване.

"Не ги закачайте, те пазят етническия мир"

Премиерът Борисов каза в неделя, че конфликт с ДПС може да предизвика гражданска война. Годината е 2015, но репликата звучи като от януари 1990, когато страната действително беше на ръба на бедствието. Днес обаче няма нито едно социологическо изследване, което да позволява хипотезата за “гражданска война”. Напротив, в последните 15-20 години отношенията между двата етноса непрекъснато се подобряват (какъвто не е случаят с отношенията между българи и роми, например). Въпреки това премиерът не само възражда клишето за “гаранта на етническия мир”, но и го извежда на ново стъпало, заменяйки нелепия образ на мира със също толкова нелепия, но пък плашещ образ на войната. Досега ДПС пазеше мира, но от неделя вече пази България от война.

Целият набор от етнически обусловени клишета успешно спъва всеки опит за нормален анализ на една от многото партии в България, каквато е всъщност ДПС. Толкова успешно, че когато ДПС започна да бъде описвана от много хора като олигархична партия, отговорът на това твърдение не беше семплото му отрицание, а аргумент от съвсем друг порядък: “не ги закачайте, те пазят етническия мир”.

Това, че ДПС е (скрита) част от управляващата коалиция, стана ясно още преди месеци, но в неделя дойде време и за директното ѝ представяне пред актива на ГЕРБ. Тъкмо там Борисов заяви, че без ДПС не може да има реформи - поредният случай, в който един икономически или политически изгоден съюз е маскиран зад твърдения за някаква етническа заплаха, която е укротима единствено от въпросния партньор.