Ние, българите, сме произлезли от човека. До този извод стигнах след задълбочено съпоставяне на двете основни виждания по въпроса - това на Бог и онова на Чарлз Дарвин. Хипотезата, че Бог ни е създал от кал, че дори самият Бог е българин, се сгромоляса. Наличието на кал в нашия геном, безпроблемното приспособяване на организма ни към живота в калта, както и вроденото ни умение да си правим кал, не се оказаха достатъчно силни аргументи за божествения ни произход. Ние се появихме като вид в резултат от естествения подбор. И докато човекът еволюира от маймуната в продължение на 5-6 милиона години, българинът се отдели от човека само за няколко десетилетия. Промяната стана пред очите ни. Естественият подбор победи. Преходът завърши.

За хората и динозаврите

Всички сме много щастливи, че сме станали българи, но все още има индивиди, които изпитват носталгия по времето, когато бяхме човеци. Наскоро четох в жълт вестник как някакъв българин влязъл в кръчма, изпил три ракии, грабнал микрофона от ръцете на певицата и с все сила извикал: "Когато някой започваше да строи къща, цялото село се събираше да му помага". Българинът искал да каже и още нещо, но присъстващите в кръчмата избили микрофона от ръцете му, съборили го на пода, пребили го със столове и ритници и го изхвърлили като кокали за кучетата.

Аз лично съм виждал как българи, страдащи по своето минало, изтрещяват, хващат гората, срещат се там със себеподобни и им казват „Добър ден!“. И себеподобните, ухилени до уши, им отговарят: „Добър ден!“.

Разбира се тези - бих казал повече хора, отколкото българи - са обречени на изчезване. Те сякаш не могат да приемат, че условията на живот са се променили необратимо и тях ги очаква съдбата на динозаврите. В новото време с тревичка между зъбите не се оцелява. Наскоро в предаването „Как да се държим в обществото“ показаха един човек, който беше отишъл при лъва от герба ни, за да го погали. Тоест, показаха останките от този човек.

Достатъчно е да кажеш „Аз обичам…“ и моментално се превръщаш в безпомощна жертва, в обект за гавра и консумация. „Кой си ти, бе, идиоте, че да обичаш?!“, „Ние защо не обичаме?“, „Ти нас за по-прости ли ни имаш?“, „Ей сега ще ти…“. И така нататък. Ще бъдеш изяден поради единствената причина, че „любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината” (1 Коринтяни 13:4-6).

Омразата

Основната разлика между човека и българина е, че човекът обича, а българинът мрази. Преди сто години Елин Пелин се заблуждаваше, че „ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта“. Е, България не роди Салиери. Защото не роди Моцарт. Но гений на омразата със сигурност ще роди. Условията за това никога не са били по-благоприятни. Омразата е навсякъде. Ние се приспособяваме към омразата чрез омраза. Тя е нашият единствен енергиен източник. Тя движи личността и обществото. Тя събира и разделя българите в семейства, групи и партии, прави избори, управлява държавата еднолично или в коалиции. Всяка власт произлиза от омразата. Нито една промяна, нищо в България не е направено без омраза. Богът на омразата е българин.

Всяка казана дума е хвърлен камък, всяка написана дума е изстрелян куршум. Eзикът на омразата e български. И този текст само потвърждава това.