Европейският съюз не взе твърде активно отношение по политическото самоизяждане, което в момента наблюдаваме в Лондон. Брюксел е готов за преговори, но - противно на британските твърдения - не е променил основната си позиция относно Брекзита. Ако не бъде намерено по-добро решение, ЕС смята да се придържа към договорената сделка за Брекзит, включително и към оспорваното решение за ирландската граница. А този вариант не изключва и възможността за Брекзит без сделка. Не личи европейците да са толкова силно обзети от страх, че да са склонни на нови отстъпки пред Лондон, макар Борис Джонсън и неговите хора неуморно да разправят тъкмо това.

През четирите години след британския референдум за Брекзит Брюксел така и не успя да вземе нещата в свои ръце, макар от това да зависи немалко и за самия ЕС. Никой на континента не желаеше този Брекзит – или поне никой от лицата, които носеха политическа отговорност. Нещо повече дори: предприети бяха някои скромни реформи, които да накарат британците да останат в общността.

Но след като британците все пак решиха, че ще напускат, в Брюксел започна голямото чакане: първо Лондон да подаде официална молба за напускане, после да представи официална позиция за преговорите, и накрая парламентът да ратифицира договорената сделка за Брекзит. По принцип ЕС действаше правилно. В крайна сметка всяка страна от ЕС има суверенното право да реши дали иска да бъде част от общността, или не. А при какви точно условия британците желаят да напуснат ЕС – са длъжни да решат самите те.

ЕС трябва да ограничи вредите до минимум

Това обаче не означава, че европейците имат право да се държат пасивно. Останалите 27 страни-членки имат ясно дефинирани свои интереси и са възложили на ЕК задачата да ги брани. Най-важният от тях е ограничи до минимум вредите от Брекзита. А преговорите за Брекзит не са някакъв концерт по желание, в който британците да си избират само онова, което им се харесва. Мнозина в Лондон все още не са разбрали това, което личи и от спора за ирландската граница: Борис Джонсън очевидно не иска митнически проверки по границата между Република Ирландия, която е член на ЕС, и Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. От друга страна Джонсън не желае страната му да остава в Митническия съюз. Но това би отворило широко вратите за контрабанда към Общия европейски пазар. И обратното: ако бъде затворена границата, съществува опасност конфликтът в Северна Ирландия да избухне с нова сила. ЕС няма как да е заинтересован от подобно развитие. Затова не е никак чудно, че в преговорите с Лондон така и не се намери по-добро решение от това британците (временно) да останат в Митническия съюз и Общия европейски пазар. 

Друг основен интерес на ЕС е да има добри отношения с Великобритания след като тя напусне общността. Исторически погледнато, британците винаги са били свързани с континентална Европа - и в добри, и в лоши времена. Ако обаче британците все пак решат да си тръгнат, до голяма степен всичко ще зависи от личността, която ще ръководи британското правителство. Брекзитърите се кълнат, че искат да продължат да си сътрудничат с Европа, но по манталитет повече приличат на модерни пирати, които се опитват да извлекат най-големите ползи за себе си.

Опозицията пък се стреми да запази тесните връзки с Европа, най-вече в рамките на Общия европейски пазар. Докато британците са напълно разединени по този въпрос, затова ЕС няма как да им направи адекватни предложения. Нито един от съществуващите модели за отношения с трети страни (например с Швейцария, Норвегия или Канада) не изглежда достатъчно привлекателен за британците, за да се обединят  около него. И в този случай правилото гласи: ЕС трябва да защитава своите достижения. Брюксел не бива да дава на британците повече, отколкото на останалите си партньори. В противен случай би застрашил съществуващите споразумения с тях.

Какво ще стане оттук нататък?

На първо време обаче е важно какво ще се случи до 31 октомври. По въпроса за ирландската граница напоследък се забелязва известно раздвижване в Лондон, което означава, че е възможно двете страни да се договорят по този въпрос. На това обаче не бива да се разчита, защото британският парламент остава напълно непредвидим. Така че е напълно възможно в началото на идния месец Борис Джонсън да превие глава пред Брюксел и да иска ново удължаване на срока за напускане.

Тъкмо по този въпрос обаче има сериозни различия между Берлин и Париж. Ако не настъпят някакви промени по съществото на спора, аргументът на Макрон ще придобие допълнителна тежест: защо ЕС да продължава да „носи на гръб" една страна, която изобщо не знае какво иска, и дори сама разрушава политическата си система? Това струва твърде много пари, а в най-лошия случай може да  доведе до политически блокади в Брюксел. Британците може би действително трябва да напуснат ЕС, за да разберат какво точно искат. А после биха могли по всяко време да се върнат обратно - стига останалите в ЕС да ги желаят.

Николас Бусе, Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени. Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

********

Вижте и това видео на ДВ за последиците от "твърд" Брекзит