За първи път Хартата беше приета преди седем години в Ница по време на срещата на върха там. Само че тогава тя не беше законодателно обвързваща. Точно това ще бъде променено с Европейския договор за реформи, който беше приет също тази седмица и ще влезе в сила след ратифицирането му от всички страни-членки. Тогава ще започне официално и вторият живот на Хартата, защото тя е изрично упомената в новия Европейски договор.
По-голяма защита за европейските граждани
Хартата гарантира по-голяма защита на европейските граждани спрямо политическите решения във все по-разширяващия се ЕС. Повечето основни права са скрепени в конституциите на отделните държави. Например: неприкосновеността на човешкото достойнство, както и това, че никой не бива да е дискриминиран по полов и расов признак. Европейската харта обаче гарантира много повече права. А именно: всеки гражданин има правото да си търси работа и да се ползва с обществени услуги в рамките на целия ЕС. В Хратата е скрепено още правото на сигурни и достойни условия на труд, правото на образование и на защита на личната информация.

Хартата няма да влиза в противоречие с националните законодателства.
Ако обаче някой смята, че нацоионалното законодателство накърнява някои негови основни права, то той може да потърси защита на европейско ниво. А това означава, че Европейският съд в Люксембург ще предаде случая на Европейския съд за човешки права в Страсбург. Точно затова ЕС стана член на Съвета на Европа.
Европейската харта за човешки права има и символично значение.

Тя е адресирана директно към европейските граждани, към които всъщност трябваше да бъде насочена провалилата се конституция.

Председателят на конституционната комисия в Европейския парламент, германският социалдемократ Джо Лайнен казва по този повод:"Хубавото е, че с тези 50 права и свободи, изброени в Хартата, хората в Европа печелят повече свобода и получават по-големи възможности."

По принцип обаче националната конституция и право си остават меродавни. А що се отнася до Полша и Великобритания, те заявиха, че не приемат Хартата. Лондон се опасява най-вече от това, че британските работници, които се чувстват ощетени в родината си, ще потърсят правата си на европейско ниво, опирайки се на Хартата за основните човешки права.