Тя има едно голямо предимство. Никой друг европейски политик не е бил по-дълго на власт от Ангела Меркел. Мей, Ренци, Ципрас, Рахой, Оланд - всички те идват и си отиват. За разлика от най-влиятелната жена в европейската политика, която е все още на поста си. Меркел стои като скала срещу прибоя на популизма и на растящия национализъм в съседните на Германия държави. И иска още четири години да кове европейските компромиси. Една неизмеримо важна задача в днешните кризисни времена.

Но колко дълго още ще ѝ стигнат силите да направлява ЕС със своя непретенциозен, понякога дори безстрастен стил? Правителствата в Испания, Италия, Нидерландия, Дания и дори в Гърция смятат, че без Меркел Европа е загубена. Другояче гледат на нещата в Полша, Австрия, Унгария, Великобритания, а навярно скоро и във Франция. Там разглеждат Меркел като спънка за решаването на бежанската криза чрез окончателното капсулиране на Европа.

Повратни дни

Вечната канцлерка не може да се справи сама с растящия популизъм в редица европейски държави. Защото е изправена пред сериозен проблем и в собствената си страна - омразата, която изпитват към нея много от привържениците на дяснопопулистката партия "Алтернатива за Германия". И ако иска да предотврати проявлението на "ефекта Тръмп" и в Германия, ако иска да осуети засилването на евроскептичните и националистическите нагласи, Меркел трябва да предприеме решителни стъпки. А за това тя се нуждае от останалите европейци.

С други думи: ЕС трябва да направи така, че отново да бъде възприеман като важен, безалтернативен. Защото предизвикателствата са наистина много: излизането на британците от ЕС, Доналд Тръмп начело на САЩ и най-вече непредвидимият руски президент Владимир Путин - всички тези дадености могат сериозно да ограничат дееспособността на ЕС и да подложат на тежко изпитание солидарността на европейците. Как ли ще реагира ЕС, ако Тръмп и Путин постигнат споразумение за "прагматично" сътрудничество? Отсега е ясно, че при един такъв развой на нещата ще бъде много, много трудно.

В клуба на мачовците

Да не забравяме и Ердоган, от чието сътрудничество Меркел силно се нуждае. Защото задържането на бежанците по югоизточната граница на ЕС функционира само със съдействието на Анкара. Канцлерката отдавна вече промени курса си на безконтролен прием на бежанци. А с помощта на Италия и на северноафриканските държави иска да наложи този курс и в Средиземно море. Само така Меркел може да ограничи възхода на "Алтернатива за Германия" и да си осигури подкрепата на баварската партия-посестрима ХСС.

Едно е ясно още отсега: ако спечели изборите през 2017 година, Меркел не може да залага само на лозунга "Продължаваме в същия дух!". Защото този курс не успя да осуети възхода на популистите. Канцлерката ще трябва да развие нови идеи, за да може да се противопостави на ксенофобията, на невежеството и на клуба на мачовците от Вашингтон през Москва та чак до Анкара. Меркел би могла да се справи. Но би могла и да се провали. При това не става дума толкова за личността Ангела Меркел. Европа се нуждае от стабилен пристан, от една успешна, икономически силна и открита Германия. А Меркел все още олицетворява именно тази Германия. Ако обаче през май догодина десните популисти от "Националния фронт" спечелят президентските избори във Франция, всичко ще бъде свършено. Дори една толкова силна жена като Меркел не би могла да предприеме нищо срещу една националистически ориентирана Франция. Льо Пен и Меркел? Rien ne va plus...