Който иска да следва медицина в Германия, трябва да се въоръжи с огромно търпение. За тазгодишния зимен семестър местата в цялата страна бяха общо 9 176, а кандидатите - 43 184. И тъй като местата се разпределят предимно според оценките от матурата, шансове имат само онези, които са се дипломирали с пълна шестица. Останалите са принудени да чакат, като сроковете са непоносимо дълги - най-малко седем години, което е повече, отколкото продължава самото следване. Парадоксът в цялата ситуация е, че в същото време в Германия не достигат лекари, поради което през последните години в страната бяха привлечени много медици от България и Румъния например.

Решението: следване в чужбина

Само преди няколко дни Конституционният съд в Германия бе сезиран по въпроса дали не се нарушават конституционните права на абитуриентите, принудени да чакат с години за място в университет. Защото в германската конституция е записано, че всеки гражданин на страната има право свободно да избира своите професия, месторабота и учебно заведение.

Франк-Улрих Монтгомъри, председател на германската Лекарска камара, апелира в тази връзка броят на местата за студенти по медицина да бъдат увеличени с 10%, което отговаря на около 1 000 нови места. Но на фона на високия брой кандидати подобна промяна едва ли ще успокои ситуацията.

Затова всеки търси индивидуално решение на проблема. И много германски абитуриенти го намират в чужбина, включително и в България. Но най-предпочитана е Австрия - поради общия език. През 2014/2015 година общо 2 600 германци са започнали следване по медицина в Австрия. Много кандидат-медици се ориентират също към Холандия и Унгария.

С други думи: който може да си го позволи, се отправя към някоя чужда страна. Яник Соторф е един от многото, минали по този път. Яник, който описва одисеята си пред репортери на „Кьолнер Щатанцайгер", нямал никакъв шанс да започне следване в Германия, тъй като завършил средното си образование "само" с петица. Затова пък получил място в България. Впоследствие поискал да се прехвърли в Германия, но тъй като този трик е известен и на много други студенти, завръщането му не било никак лесно.

Редица български сайтове предлагат подробна информация за следването в медицинските факултети на София, Пловдив, Варна и Плевен. Дават се и справки за условията на обучение и за специализациите, както и за битовата обстановка в някои студентски общежития. Фирмите-посреднички неизменно изтъкват едно основно предимство за чуждестранните студенти - ниските разходи за живот в България, които превръщали следването в ценна инвестиция.

Доходен бизнес

8000 евро струва една академична година в софийския Медицински университет, ако студентът по медицина или фармация слуша лекциите на английски език. Ако обучението се води на български, цената спада на 7 000 евро. Очевидно е, че става дума за бизнес, от който се печели добре. По данни на бившата министърка на образованието Меглена Кунева, през учебната 2015-2016 година медицинските факултети в България са събрали около 65 милиона лева от такси на чуждестранни студенти по медицина, докторанти и специализанти.

Въпросът е дали има кой да контролира набирането и изразходването на тези средства. Според някои предположения, именно споровете около приходите на Медицинския университет в София са били в дъното на скандала около бившия ректор на университета - проф. Ваньо Митов, който беше отстранен поради съмнения за злоупотреби с приема на чуждестранни студенти.

Така или иначе, следването в чужбина не може трайно да реши проблемите на Германия. Някои настояват да се въведе друга система за подбор на студентите, при която оценката от матурата да не е определящият фактор. В статия на „Зюддойче Цайтунг" по темата се казва, че при подбора на бъдещите медици трябва да се отчитат и личните качества на кандидатите, тяхната мотивация, умението им да работят с хора и под напрежение. Защото не е казано, че човек, който има четворка по френски, не може да стане добър лекар.