Острият конфликт между ХДС и ХСС придобива все по-абсурдни измерения. Защо е всъщност целият този цирк? По същество ли спорят - или става дума за двубой между Меркел и Зеехофер, продиктуван от чисто лични мотиви?
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Hoppe
Реклама
Коментар от Феликс Щайнер:
Германските граждани направо не могат да повярват на очите си, наблюдавайки драмата, която се разиграва от дни в Берлин и в Мюнхен. На човек му се иска да изкрещи: "Започнете най-после да си вършите работата!". Както си я вършим и ние, данъкоплатците. И то всеки ден. Нищо, че имаме и колеги, които не можем да понасяме. Нищо, че началниците ни понякога взимат решения, които не смятаме за особено мъдри.
Какво става всъщност?
Да, ние, гражданите на тази република, също имаме принос за нелекия делник на нашите политици. Защото според всички анкети, едно наистина голямо мнозинство подкрепя предложенията на лидера на ХСС Хорст Зеехофер. Именно резултатите от тези анкети дадоха кураж на баварския ХСС да се разбунтува.
От друга страна мнозинството германци изобщо даже не искат тази политика да бъде прокарана с цената на тежка правителствена криза и дори разпад на управляващата коалиция. Най-малко пък електоратът на двете партии-посестрими ХДС и ХСС, който по принцип много обича реда.
Меркел с вътрешния министър ЗеехоферСнимка: picture alliance/dpa/M. Kappeler
Едва ли има човек, който да не се пита: Защо е всъщност всичко това? С какво днешното положение се различава от ситуацията преди три месеца, когато след дълги и мъчителни преговори ХДС, ХСС и социалдемократите все пак успяха да съставят правителство? И дали в този конфликт изобщо става дума за политически спор по същество - или по-скоро за двубой между канцлерката Меркел и вътрешния министър Зеехофер? Двубой, продикутван от чисто лични мотиви?
"Не мога да работя повече с тази жена!" - Хорст Зеехофер отрече тези думи да са негови, но се твърди, че ги е изрекъл точно така. Ако това е истина, Зеехофер просто вече е проиграл реномето си. Защото професионализмът изглежда другояче.
В интерес на истината трябва да кажем и това: през последните дни Ангела Меркел също допусна драматични грешки. Да, на срещата на върха на ЕС германската канцлерка постигна успехи, на които почти никой не се надяваше. Но звучи доста странно, когато от канцлерството ни обясняват с кои европейски партньори са постигнали еди-какви си споразумения, а малко след това три от въпросните държави категорично опровергават тези съобщения. На кого да вярваме? Всеки селски кмет знае, че в политиката няма нищо по-важно от доверието. Който не се ползва с доверие, няма никакъв шанс да оцелее политически.
Феликс Щайнер
"Погледнете отвъд Алпите!"
Колкото и зле да изглеждат нещата, това сътресение не е държавна криза. Защото дори ХСС да напусне правителството, Зелените вече заявиха готовност да станат нов коалиционен партньор. Затова е малко вероятно да се стигне до нови избори.
Тази криза е преди всичко криза на партиите-посестрими, които години наред самоуверено тръбяха, че без тях не може да бъде съставено никакво правителство. Сега на човек му се иска да им каже: "Погледнете отвъд Алпите!". В Италия десетилетия наред нищо не ставаше без християндемократите. Но ето, че успяха да се саморазрушат. При това напълно. И никой не проля сълзи, когато се саморазпуснаха.
Всички знаем кой управлява днес в Италия. Затова можем да предположим, че десните популисти от "Алтернатива за Германия" вече вдигат чашите с шампанско.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия, в която представяме приятелите и враговете на Меркел:
Приятелите и враговете на Меркел
За да намери европейско решение за бежанците, Ангела Меркел се нуждае от съмишленици. Техният брой обаче намалява, докато противниците ѝ стават все повече. Ето някои от възловите лица.
Снимка: picture-alliance/AP Photo/O.Matthys
Партньорът
Ако изобщо може да се говори за политически приятел на Меркел, това е Еманюел Макрон. И той, също като канцлерката, държи да се намери европейско решение за бежанците, защото се опасява за целостта на ЕС. Германският ХСС обаче смята, че в замяна на подкрепата си за Меркел, Макрон е получил някакви финансови обещания.
Снимка: picture-alliance/Tass/dpa/M. Metzel
Проявяващият разбиране
Новият испански премиер Педро Санчес вече предприе действие, с което косвено подкрепи Ангела Меркел: Той допусна кораби с африкански бежанци да акостират в Испания. Преди това Италия им бе отказала достъп до своите пристанища. Подобни прояви на хуманност в момента са редки. В същото време премиерът-социалист ясно заяви, че страната му се нуждае от допълнителна помощ за справяне с миграцията.
Снимка: Getty Images/AFP/J. Soriano
Посредникът
За търговска нация като Холандия е много важно вътрешните граници в ЕС да са отворени. По този въпрос премиерът Марк Рюте е на едно и също мнение с Меркел. От друга страна нагласите на холандците спрямо бежанците междувременно станаха доста по-враждебни. Рюте не иска да допуска в Европа мигранти, които нямат шансове за убежище. С тази двойна стратегия той би могъл да играе ролята на посредник.
Снимка: Reuters/F. Lenoir
Тактикът
Тях ги делят светове – особено в идеологическо отношение. Въпреки това левичарят Алексис Ципрас пледира за по-голяма европейска солидарност при овладяването на миграцията и лично подкрепя християндемократката Меркел. Навярно Ципрас се надява на допълнителни отстъпки от страна на Германия по въпроса за гръцките дългове.
Снимка: Reuters/A. Konstantinidis
Най-радикалният
Датчанинът Ларс Льоке Расмусен застъпва радикални позиции по отношение на миграцията. Едва ли има друго европейско правителство, което да води по-рестриктивна политика по отношение даването на убежище. Расмусен беше сред първите политици, които лансираха идеята за бежански центрове извън ЕС. Той е и против разпределянето на бежанците на квотен принцип.
Снимка: imago/Belga
Опонентът
Австрийският канцлер Себастиан Курц се държи любезно с Меркел, но изобщо не крие, че категорично отхвърля нейната либерална бежанска политика. Затова пък Курц отлично се разбира с вътрешнополитическите противници на канцлерката – с министъра на здравеопазването Йенс Шпан, с вътрешния министър Хорст Зеехофер и с баварския министър-председател Маркус Зьодер.
Снимка: picture-alliance/dpa/P. Kneffel
Подгоненият
Безпартийният италиански премиер Джузепе Конте поставя Меркел пред особено трудно изпитание. Той категорично отказва да приема обратно бежанци, които са били първоначално регистрирани в Италия. Конте е зависим от вътрешния министър Матео Салвини, който обяви, че Италия "не може да приеме нито един бежанец повече". С подобни изявления неговата „Северна лига“ печели все повече одобрение в Италия.
Снимка: picture-alliance/ZumaPress
Незаинтересованият
Никой друг не е критикувал политиката на Меркел за отворените граници по-остро от унгарския премиер Виктор Орбан. Според него, бежанската криза е проблем само на Меркел, но не и негов. Подобно на останалите правителствени ръководители от Вишеградската четворка, Орбан категорично отхвърля преразпределянето на бежанците в страните от ЕС.
