Кристина и Лука* /Имената са променени от редакцията/ са от Албания, която Берлин междувременно определи като "сигурна страна" - затова нейните жители нямат почти никакъв шанс да получат бежански статут в Германия. Двамата млади албанци са наясно с това. Те обаче не искат и да мислят за връщане в родината си: “Там нищо не е както трябва. Корупцията и организираната престъпност са повсеместни. А политиците въобще не се и опитват да подобрят положението. Тъкмо напротив: те го влошават с всеки изминал ден. Затова толкова много хора бягат от Албания“, оплакват се Кристина и Лука.

Над 52 000 албанци са поискали убежище в Германия

През миналата година в Германия са били регистрирани над 52 000 албански бежанци, сочи статистиката на Федералната служба за бежанците и миграцията. Спрямо данните от 2014 това означава ръст от над 640%. През 2015 албанците се нареждат на второ място след сирийците по броя на подадени молби за убежище в Германия.

“Как да живея в Албания? Работех на половин ден и изкарвах само по 80 евро месечно“, казва Кристина, която всъщност е учителка по английски, но напоследък работела в кол-център, тъй като не е можела да си намери по-добра работа. “Аз работех като барман и получавах по 180 евро на месец“, добавя Лука, който е завършил спортна академия. “Ние нямахме връзки, нито пък имахме пари, с които да подкупим някого. Затова и нямахме никакъв шанс да си намерим работа по нашите специалности“, разказват младите албанци, които са настанени заедно с други 80 кандидати за убежище в бежански приют в един от големите градове на Северен-Рейн Вестфалия.

Не само бедността ги е накарала да избягат от родината. “Лука е с черногорски произход. А моите родители не приемат хората от бивша Югославия. За тях е недопустим и фактът, че той е с две години по-малък от мен. Затова се оженихме тайно и дойдохме в Германия, тъй като имаме право на тримесечен престой без визи“, разказва Кристина.

"Най-хубавото нещо в Германия са хората"
В края на февруари двамата млади албанци очакват първото си дете. Лука искрено се надява да не бъдат екстрадирани, за да може дъщеря им да се роди в Германия. “В Албания здравеопазването е под всякаква критика. Ако не дадеш на лекарите и сестрите пари в плик, просто не можеш да очакваш добро обслужване в болниците“, ядосва се Лука.

Стаята им в бежанския приют е едва около 10 кв.м. Тя е пълна с чанти с бебешки дрехи: все дарения и подаръци, събирани за тях от германски доброволци. “Най-хубавото нещо в Германия са хората. Никога не съм си и представяла, че германците са толкова мили и сърдечни хора“, усмихва се Кристина. Тя и Лука са единствените албанци в приюта, а и единственото семейство.

“Всички останали са сирийци или поне се представят за такива, защото иначе нямат шанс да получат убежище“, твърди Лука. Той разказва, че животът в приюта не е никак лесен. “Готвим си сами и трябва да си делим два котлона с останалите 80 души. Повечето от тях са млади мъже. Говори се, че ходят да крадат“.

Албания - сигурна страна?

През 2015 Германия е дала убежище на едва 0,2% от албанските бежанци. В други страни шансовете им за убежище явно са далеч по-големи. През миналата година Италия например е дала убежище на почти половината от албанските бежанци. Франция – на 10% от тях, а Швейцария – на 12%. Защо Кристина и Лука са дошли точно в Германия? “В Италия в момента е много трудно да си намериш работа. До Великобритания пък няма как да стигнем, дори и да искаме. Няма кой да ни даде визи за там. Някои албанци си купуват фалшиви италиански паспорти срещу 5000 евро, с които пътуват до Англия. Ние обаче нямаме толкова пари“, разказва Лука.

Кристина одобрява политиката на Ангела Меркел, която отвори вратите на Германия за сирийците. “Канцлерката обаче трябва да помисли и за хората от Балканите. Албания в никакъв случай не е сигурна страна. Никой не напуска страната си без причина“, казва тя и обяснява, че те искат просто да живеят на сигурно място, да могат да работят легално и да се грижат добре за детето си. “Нима искаме толкова много?“

"Надеждата умира последна"
От 1 януари 2016 гражданите на Албания имат право да започват работа в Германия, стига някой да им предложи конкретно работно място. Друго условие е, да не са били регистрирани като бежанци през последните 24 месеца. Новото правило важи и за останалите страни от Балканите, които все още не са членки на ЕС.

Кристина и Лука обаче не виждат особен шанс в това. “За нас ще бъде почти невъзможно да си намерим работа по този начин. Кандидатите трябва да говорят със сигурност много добре немски, а и бюрото по труда трябва да установи дали конкретното работно място не може да бъде заето от германец или друг гражданин на ЕС, което усложнява цялата процедура“ , казва Кристина. Освен това документите могат да се подават само от Албания, което означава, че двамата би трябвало първо да се върнат в родината си. “Не ни остава нищо друго, освен да се надяваме да не ни върнат обратно, колкото и нереалистично да изглежда“, казва Кристина и добавя: “Надеждата умира последна“.