Датата за националната протестна акция не бе избрана случайно. В неделя /15.3./ се навършиха 30 години от полагането на клетва на Жузе Сарней - първия президент на Бразилия след края на военната хунта. Множество организации бяха призовали към протеста. Трите най-големи, взети заедно, едва ли имат особена тежест в обществото, но пък успяха да привлекат вниманието към себе си в дните преди протестите.

Утвърдените медии в Бразилия оцениха това като феномен на социалните мрежи, който обединява хора от най-различни слоеве на обществото, независимо от политическата им принадлежност. В същото време политиците, включително и от опозицията, побързаха да се обявят срещу откриване на процедура по импийчмънт. За да бъде "предотвратено усилването на хаоса", както заяви Марина Силва. А бившият президент Кардозо сравни процедурата по импийчмънт с атомна бомба, която служела за възпиране, но която не бивало да се ползва.

Само президентката ли е виновна за корупцията?

Искането на демонстрантите за сваляне на Дилма Русеф оставя известен горчив привкус. Вярата на демонстрантите, че по този начин ще могат да победят широко разпространената корупция в Бразилия, а и концентрирането им върху една единствена личност показват, че не са им много ясни причините за корупцията и начина на функциониране на една демокрация. Разбира се, причини за протест има достатъчно. Бразилците са наясно, че в страната се пилее значителен потенциал. Бразилия е една от най-големите износителки на хранителни продукти, а сама не може да се пребори с глада.

Бразилия е страна с огромна площ, но не е способна да разпредели земята справедливо. Петролните й залежи са големи, а имиджът на петролната компания "Петробрас" е катастрофален. Бразилия разполага с неимоверни водни ресурси, а в градовете й липсва питейна вода. Важни инфраструктурни проекти буксуват или изобщо не се реализират. Редица малцинства, сред които например коренното население и хомосексуалните, се борят за най-елементарни права. Сянка върху страната хвърля и един "нов религиозен морал", който се опитва да изкара дискриминацията в обществото като нещо приемливо. В това изброяване не бива да забравяме съсипаната образователна система и корупцията - това вездесъщо зло!

Който иска да сваля Дилма, застрашава системата

Който вижда причината за всички тези проблеми единствено в личността на президентката, е политически наивен или пък се ръководи от нечестна политическа стратегия, която може само да навреди на развитието на бразилската демокрация. Отговорът може да бъде само един: Дилма Русев е избрана в свободни и преки избори. Никой досега не е могъл да докаже, че тя е забъркана в нелегални действия или че се обогатява лично.

Това разбира се не означава, че трябва да се мълчи, когато Русеф нарушава едно след друго предизборните си обещания. Срещу това може и сигурно трябва да се протестира. Само че, истинският мотив за протестите изглежда е желанието да се подмени изборния резултат. За такава цел обаче не може да се злоупотребява с процедурата за импийчмънт. Липсата на уважение към свободно избраната президентка е и липса на уважение към демократичните процедури и институции. Не бива да забравяме, че Бразилия измина дълъг и труден път, докато си извоюва правото да провежда мирни протести. Много смели бразилци, в това число и самата Дилма Русеф, се бориха за него по времето на военния режим.

Да се използва едно крайно драстично средство, каквото е импийчмънтът, би било безотговорно в сегашната ситуация - без значение дали това се прави от наивитет или по други съображения. Подобна стъпка дестабилизира демократичните структури и в крайна сметка създава опасност от нов държавен преврат.