Сред партиите изглежда цари единодушие (доколкото може да им се вярва), че трети поредни избори в рамките на една година ще са опасни и че България има нужда от работещ парламент, който най-после да излъчи редовно правителство с визия, енергия и относително дълъг хоризонт на управление.

В това отношение събитията от последните дни са окуражаващи, след като спечелилата първото място на изборите партия изглежда проумя, че е "длъжна да състави кабинет" и че "еднолични решения са недопустими". Защото "не сме Турция на Ердоган", "трябва да има разговор и диалог" и "е невъзможно само един политически субект да състави самостоятелно управление".

"Коалиция" не е мръсна дума

Промяната при "Има такъв народ" (ИТН) е похвална, но все още не изглежда трайна и необратима. Съмнението се поражда най-вече от старанието, с което тази партия се опитва всячески да избягва думата "коалиция". Нейните представители продължават да твърдят, че няма да влизат в коалиция, че ако има правителство с техния мандат, то няма да е коалиционно, а неизвестно какво, и че партиите в подкрепящото го "плаващо мнозинство" ще са свободни да решават как да гласуват.

Въобще, както се изрази лидерът на ИТН, когато без предупреждение от телевизионния екран "поднесе" на останалите оттегленото си впоследствие предложение за правителство, "през последните години думата "коалиция" се превърна в мръсна дума".

"Нагледахме се на подкрепа срещу постове, на подкрепа срещу някакви задкулисни договорки в нечий зайчарник или сарай, на подкрепа със златни пръсти, на исторически компромиси", каза тогава той.

Важно е как и в името на какво

Припомнянето на печални примери от досегашния български опит обаче не доказва абсолютно нищо. Защото коалициите са широко разпространени в целия демократичен свят и положителните примери за резултатите от тяхното управление са не по-малко. Да не говорим, че на много места, в поне половин Европа например, това е и единствено възможната форма на управление. Така в обозримо бъдеще ще бъде и у нас, доколкото хич не изглежда вероятно в скоро време да се появи политическа сила със самостоятелно парламентарно мнозинство.

Освен това, независимо как го наричат или не, това, което ИТН и останалите преговарящи в момента партии се опитват да направят, не е нищо друго освен някаква форма на коалиционно управление. Все едно дали тези партии ще влязат в коалицията със свои министри или само със своите приоритетни политики. Впрочем, напълно е възможно министър-председателят и министрите да не са излъчени на партиен принцип и коалицията пак да е, както се казва, безпринципна и порочна. Защото важното е как и в името на какво се прави тя.

Каква коалиция ни е нужна

Отговорното политическо поведение сега изисква прозрачни и открити преговори пред цялото общество, които да определят пресечните точки на съгласие. Необходимо е очертаването на стабилно парламентарно мнозинство с ясен и постоянен, а не плаващ, състав. Конкретно формулирани, подробно разписани и документално скрепени цели, приоритети, политики, ангажименти и отговорности. Всичко това изисква и точните изпълнители - подкрепени и дори излъчени от отделните партии личности - за което също е добре да се разговаря открито още сега.