"Криза ли? Няма такова нещо!" - така отговарят обикновено катарците, когато ги попиташ за ефекта от блокадата, наложена на Катар от Саудитска Арабия и съюзените с нея арабски държави. Така отговаря и полицаят Насър Али, когото срещаме в един супермаркет. Рафтовете на магазина са пълни с мляко и сирена, произведени в една климатизирана ферма на 60 километра от столицата Доха. "Какво от това, че саудитците и другите не ни позволяват внос на стоки по въздуха - ние сами си ги произвеждаме и не усещаме никакъв недостиг", обяснява мъжът.

Складове, пълни с вкусотии

През лятото на 2017 година Саудитска Арабия, ОАЕ, Египет и Бахрейн забраниха търговията и пътуванията до Катар и затвориха границите си, за да прекъснат вноса на стоки, от които Катар беше силно зависим. Но Доха реагира мигновено, като увеличи производството на млечни и животински продукти и разшири програмата си за осигуряване на прехраната.

И още: в рамките на броени месеци Катар успя да пренасочи вноса към новото пристанище Хамад, за което правителството похарчи над 7 милиарда долара. Недостигът на стоки, предизвикал в началото паническо запасяване, продължи само няколко дни. Междувременно складовете са пълни с аржентинско говеждо месо, германски хайвер, ирански зеленчуци и всякакви други вкусотии от цял свят. "Не искаме никакви стоки от Саудитска Арабия и дори помолихме магазините да изхвърлят всички останали саудитски стоки", обяснява Насър Али.

С наложеното ембарго Саудитска Арабия и нейните съюзници искаха да принудят емира на Катар да преустанови подкрепата си за Мюсюлманското братство, което Саудитска Арабия и съюзниците ѝ смятат за терористично движение. Арабските правителства призоваха Катар не само да спре всякакви помощи за ислямистите, но и да закрие международния си канал "Ал Джазира", който, според тяхната преценка, бил подпалил бунтовете по време на т.нар. Арабска пролет. Катар отказа да изпълни тези условия - и в крайна сметка се оказа много по-устойчив, отколкото предполагаха съседите му.

Бели пари за черни дни

Тази устойчивост се дължи преди всичко на препълнените държавни каси. След налагането на блокадата Катар посегна на своя държавен фонд, в който се бяха натрупали над 340 милиарда долара. И страната не само оцеля, но дори успя да задели 200 милиарда долара за инфраструктурни проекти за Световното първенство по футбол през 2022 година - не на последно място благодарение на огромните залежи от природен газ, които са трети по големина в света и които превърнаха Катар в държавата с най-високи доходи на глава от населението.

Да, блокадата има и негативни последици - цените на недвижимите имоти се понижиха, държавната авиокомпания Катар Еъруейс бележи загуби, в страната пристигат по-малко туристи от другите държави в Персийския залив. Но година и половина след началото на блокадата Катар отново е в много добра форма - МВФ отчита икономически ръст, а рейтинговата агенция S&P повиши рейтинга на страната на стабилен.

Паралелно Катар засилва и отбранителната си мощ - държавата отпусна десетки милиарди долара за съвременни оръжейни системи, като освен това обяви закупуването на десетки бойни самолети. Още тази година Катар започва изграждането на нова военноморска база, като планът е числеността на военноморските подразделения да бъде двойно увеличена. Което обаче е трудна задача, тъй като едва всеки девети жител на Катар е и катарски гражданин - тоест, само 300 000 души от общо 2,7 милиона жители.

Закрилата на Катар се подсигурява всъщност предимно от военната база Ал Удайд, която е най-голямата американска база в региона. Нищо чудно, че катарците бяха силно обезпокоени, когато в началото на кризата американският президент Доналд Тръмп подкрепи Саудитска Арабия и застана срещу Катар. Но Доха проведе сериозна лобистка дейност във Вашингтон и предложи на американците да разшири военната им база, за да могат там да бъдат настанени и семействата на 10-те хиляди американски войници, разположени в Катар.

Пропастта се разраства

От началото на блокадата насам не се наблюдава допълнително изостряне на напреженията, но дистанцията между съседните страни става все по-голяма. През ноември се стигна и до това: Доха обяви, че излиза от ОПЕК. Катар бил най-малкият член на организацията и искал да се концентрира върху производството на природен газ. Поне така гласи официалната аргументация. Наблюдатели тълкуват решението за напускане на ОПЕК като критика към организацията, за която се смята, че е под контрола на Саудитска Арабия.