1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Корнелия Нинова не подаде оставка

17 юни 2019

БСП е арена на вътрешнопартийни борби. Но това едва ли може да се нарече криза на идентичността, защото вътъкът на БСП не е социалдемократически, а проруски, пише Емилия Милчева.

Лидерката на БСП Корнелия Нинова
Лидерката на БСП Корнелия НиноваСнимка: BGNES

Корнелия Нинова ще води БСП и на местните избори. После - после пак ще ѝ искат оставката. Но на приключилия на Петдесетница 49-ти конгрес на българските социалисти председателката на социалистите не подаде обещаната оставка, за което я подкрепиха 535 делегата, 27 гласуваха против и 11 се въздържаха. Въпреки че форумът утвърди ръководната ѝ роля, това едва ли ще доведе до победен прираст на избиратели за БСП. Но поне няма да отслаби партията още повече с козни за лидерския пост.

Формално Нинова нямаше за какво да подава оставка - на европейските избори БСП, твърдо втора, увеличи гласовете си с 50 000 спрямо евровота през 2014 г., има един евродепутат повече от предишните четирима и прираст на гласове в София, Пловдив-град, Варна и др. Противниците ѝ в партията обаче решиха, че БСП е изгубила „спечелени избори“, а Корнелия Нинова обяви, че ще подаде оставка. Завъртяха се имена в залаганията за нов лидер на социалистите или за някакъв временен шеф до местния вот наесен. Но всичко мина по сценария на партийното ръководство - с делегати, горещо увещаващи лидерката да не напуска поста, с пламенно слово на самата лидерка.

Така оставката се оказа „пунта мара“ (в стилистиката на премиера Бойко Борисов). Но с хода си Нинова печели време - за себе си и за избраното от нея ръководство, и демонстрира, че има зад гърба си подкрепата на партията и редовите симпатизанти.

Голямата цел са местните избори

„Поемам имиджови щети, но предпазвам партията от загубата на местни избори", мотивира решението си председателката на БСП. В същия ден получи и подкрепата на президента Румен Радев - „г-жа Нинова знае какво прави и носи отговорност за своите постъпки!“ Но държавният глава подчерта и колко е важно за България да има „сплотена политическа опозиция”, тъй като „липсата ѝ ще бъде пагубна за нашата демокрация“.

В президентските думи прозира една от разделителните линии между Нинова и вътрешнопартийната опозиция в лицето на Георги Гергов, Сергей Станишев, Михаил Миков, Красимир Янков, Георги Пирински, а вече и Румен Овчаров - отношението към Бойко Борисов и ГЕРБ. Това „крило“ е диалогично с управляващите. Дотам, че в някои среди се дискутира идеята за „споделен кмет на София“ в лицето на Мая Манолова, както и други планове.

Позициите на управляващите в столицата са поразклатени (също и на други места), и това би било удобна формула. От друга страна БСП никога не е печелила в София.

Всъщност формулата е „независим кандидат с подкрепата на...“ Именно социалисти от вътрешнопартийната опозиция лансират името на Манолова, пречистена от партийното си минало чрез позицията на омбудсман, за този пост. Някои от тях я подкрепяха още като кандидат за президент от БСП.

Емилия МилчеваСнимка: privat

С тезата, че би била чудесна като независим кандидат - „и нека партиите не я задушават в обятията си“, излезе по една телевизия и бившият президент (2002-2012 г.) Георги Първанов. А самата Манолова даде да се разбере, че партийно издигане и кандидатиране са „абсолютно неприемливи” за нея. С Нинова, начело на социалистите, тези планове няма да проработят. Нито другите - за приобщаване и „подаване на ръка“ от БСП на създадената от Първанов партия АБВ например - които бяха блокирани още за европейските избори.

В името на властта - другото е фон

На пръв поглед продължаващите вече две години разпри в БСП изглеждат като борба на недоволната партийна номенклатура, която Нинова „пенсионира“ от ръководството на „Позитано“ 20.

Някои анализатори смятат, че сега му е времето за идейни и идеологически дебати - поради факта, че БСП, ръководена от Нинова, изрази по отношение на Истанбулската конвенция и мигрантите позиции, различни от тези на европейската левица, обединена в ПЕС. В действителност такива дебати не се водят, но отдалечаването на БСП от ценностите на европейската левица и приближаването към консервативните политики е факт. Този процес едва ли може да се нарече криза на идентичността, защото от стотина години насам вътъкът на БСП не е социалдемократически, а проруската ориентация не се променя, независимо кой управлява на „Позитано“ 20 (също като в българската енергетика).

Не се говореше за идеи и вчера, на конгреса. В анализа за изборната загуба се чу критиката, че идеите и ценностите на социалистите не стигнали до хората. Ако изобщо е имало такива, те бяха потопени от говоренето за управленската корупция на водача на листата на БСП Елена Йончева - отбелязано също като недостатък на кампанията.

Чуха се и предупреждения, изречени от лидерката Нинова, към „тези бизнесмени, които отвън искат да се бъркат в партийните работи - наиграхте се, затворете си портфейлите!”, и към заговорниците - да не бързат да делят наследството. Това са фрази за вътрешнопартийна употреба. За външнопартийна очакваме от социалистите да дефинират целите за местните избори - защото сега нямат управленско присъствие в нито една голяма община. При ниския старт, от който тръгват, всеки спечелен кмет и общински съветник ще се брои за плюс. Що се отнася до формулите „независим с подкрепата на...“ те са си „пунта мара".

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ