Не е ясно колко хора са протестирали в Грозни срещу преследването на малцинството рохингя в Мианмар. По информация на ДВ, те са били доста по-малко от официално обявените от властите 1,1 милиона души. Проявата в Грозни беше организирана от привърженици на чеченския президент Рамзан Кадиров. С други думи: ученици и студенти, работници от фабриките и дори възрастни хора от старческите домове настойчиво са били призовани да се включат в протестите, твърдят местни наблюдатели.

Кадиров очевидно е искал за пореден път да се демонстрира като значим лидер в мюсюлманския свят. Обективно погледнато малцинството рохингя в Мианмар няма никаква връзка с района на Кавказ и конкретно с Чечения. Но Кадиров се надява по този начин да спечели симпатии сред сънародниците си, а и да отбележи точки в своя полза пред властите в Кремъл, твърдят наблюдатели в Москва. 

"Той много иска да бъде припознат като влиятелен лидер в ислямския свят", казва по този повод Алексей Малашенко от московския Институт за диалог между цивилизациите. Тъкмо поради тази причина 41-годишният Кадиров, който е мюсюлманин, обича да се изказва за близкоизточния мирен процес или за събитията в ислямския свят.

Местният велможа Кадиров

Демонстрантите в Грозни отправиха апел към руския президент Путин да използва "международното си влияние, за да спре геноцида срещу мюсюлманите в Мианмар". Винаги досега Рамзан Кадиров е подкрепял политиката на руския президент Владимир Путин и ще продължи да го прави и в бъдеще, смята Малашенко. 

„В същото време местният велможа Кадиров си запазва правото да взима отношение по редица външнополитически въпроси. Кремъл, който де факто определя външната политика на иначе автономната република Чечения, може да изтълкува това като хвърляне на ръкавица. Но Москва едва ли ще рискува да влезе в схватка с Кадиров. "Путин не може без Кадиров, и обратното - Кадиров зависи от Путин", казва московският политолог.

Междувременно президентът Путин заяви, че изявленията на Кадиров за събитията в Мианмар са негово лично мнение. Руският лидер не каза обаче нито думичка за демонстрациите в Грозни, където ситуацията вече се успокои. По-критично е това, че в Москва също имаше протести - пред посолството на Мианмар в руската столица. Силите за сигурност задържаха 17 демонстранти. Твърди се, че всички те били чеченци.

Неприятна тема за Москва

Официално Кремъл се опитва да омаловажи случващото се в Мианмар. Говорителят на Путин - Дмитрий Песков - отказа да коментира темата за положението на малцинството рохингя. "Знаем, че мюсюлманите реагират много емоционално на събитията в Мианмар", каза Песков. През миналата година Русия и Мианмар се договориха да засилят сътрудничеството си във военната област. Затова и никой не очаква от Кремъл да осъди сега действията на мианмарското правителство.

По-важен въпрос за Москва е подобряването на отношенията с Китай. Ръководството в Пекин по традиция оказва поддръжка на Мианмар и е важен партньор на Русия, която се стреми да разшири политическото и икономическото си влияние в Югоизточна Азия.

Във всеки случай Кремъл ще гледа на всяка цена да предотврати евентуални конфликти между мюсюлмани и будисти в самата Русия – тъкмо поради това Москва не желае да обръща прекалено голямо внимание на темата за Мианмар.