На този и други сродни въпроси отговаря в. "Зюддойче Цайтунг:

Симптоматични са съмненията на Енгелс в собственото му прозрение за "историческата мисия на пролетариата". Описвайки европейската криза на текстилната индустрия през 1865 година, той отбелязва свръхпродукцията, повишението на цените на суровините и свиването на банковото кредитиране, които разтърсват целия бранш. Само в Манчестър тогава на протести излизат над 125 000 съкратени от работа текстилни работници. Въпреки това от въстание няма и следа.

Социалистическият експеримент

"Имаше само отделни белези на революция", записва си Енгелс. Той предполага, че виновна за това е била предшестващата дълга фаза на икономически просперитет, която деморализирала работниците, поради което вместо революция царяла летаргия. Към трагизма на утопията на социализма спада и това, че самозваните екзекутори на Маркс и Енгелс и най-вече Ленин, с тезата за работническата класа като авангард на революцията се опитват да принудят потиснатите народни маси да си търсят щастието чрез революция.

Всичко това доведе в крайна сметка до пълната перверзия на едно еманципаторско учение, породила ужасяващи престъпления като трудовите лагери в бившия СССР или планините от черепи по време на режими като този на Пол-Пот в Камбоджа.

Какво следва от всичко това за създаденото от Маркс и Енгелс обществено учение? В тяхна защита трябва да се каже първо, че обществата, които през миналия век се осмелиха да проведат социалистическия експеримент - като Русия и Китай, не бяха съзрели за него, тъй като представляваха в същината си прединдустриални, аграрни държави. Това благоприятства развитието на различни деформации, довели до отхвърлянето на демократичните структури и до създаването на еднопартийни диктатури.

Грозните страни на пазарната икономика

Второ, тъкмо последните кризи сочат, че модерният капитализъм в никакъв случай не е преодолял уязвимостта от сривове. Пазарната икономика, която от гледна точка на либералните икономисти е най-добрият механизъм за правилно разпределение на обществените блага, разкри грозните си страни: данъкоплатците бяха онези, които трябваше да платят сметката за спекулационните сделки на банките. Хората на наемния труд изхвърчаха на улицата вследствие на конюнктурните промени.

Колкото е да са верни анализите на Маркс и Енгелс за революционните последици от глобализацията на световната икономика, толкова по-фатално те се лъжат в прогнозите си за "историческата мисия на пролетариата". Във всички развити капиталистически страни така и не се стигна до социалистическа революция. Това се дължи и на един социологически процес, силно подценяван от двамата мислители. В модерните общества работническата класа е разпокъсана, а не единна. Тя не представлява монолитен блок, още по-малко пък е способна на единни политически действия.

АГ, ЗЦ, АО, БУ