От началото на годината България пое председателството на Евросъюза, тъй че германската канцлерка закономерно отива в българската столица, за да научи от първа ръка какви са приоритетите на това председателство и как правителството на Бойко Борисов смята да играе извънредно трудната си роля на координатор и посредник в един много напрегнат момент за ЕС. Така, приблизително, звучи официалното обяснение за кратката визита. Тя е по покана на Борисов, за когото появата на Ангела Меркел несъмнено е от голямо значение като жест лично към него и към страната.
Меркел отива в София непосредствено след срещата си с френския премиер Еманюел Макрон и в самия апогей на опитите да се сформира широка коалиция в Берлин. С други думи, в момента тя си има достатъчно работа, да не кажем, че е затънала до гуша в проблеми. Тоест, посещението ѝ едва ли е само протоколно отскачане до столицата на поредния европредседател. И едва ли е единствено акт на любезност към най-големия ѝ почитател в Източна Европа. Има го и това, разбира се, но в пътната чанта на канцлерката най-голямо място заемат европейските проблеми. Меркел реши да остане на политическата сцена най-вече, за да помогне на ЕС да се справи с тежките кризи, които го разтърсват вече години. И няма нужда да си пророк, за да се досетиш, че в София тя ще разговаря с българските си домакини именно за тях: за Брекзита, за мигрантите и бежанците, за борбата срещу тероризма, за разлома между Западна и Източна Европа, за изтънелия бюджет на ЕС.
София – посредник между ЕС и Турция?
Но в дневния ѝ ред със сигурност присъства и още една точка: балканските съседи на България. При това не само Западните Балкани, чието сближаване с ЕС българското председателство обяви за своя ключова цел. В сряда от дипломатически източници изтече новината, че в София може да бъде организирана среща на високо равнище между ЕС и Турция. Еврокомисията с половин уста опроверга тази новина, което навярно означава, че усилено се работи за такава среща и за подобряване на отношенията. А София е много подходяща като място и като посредник. В момента в отношенията между Германия и Турция, които бяха достигнали почти до точката на замръзване, се забелязва известно раздвижване и затопляне. От Берлин, от Анкара, но и от Брюксел отново идват положителни сигнали, че е възможно да бъде спряно и преосмислено „разминаването на галактиките" ЕС и Турция. Едва ли е нужно да се повтаря, че европейците и турците в момента имат голяма нужда едни от други. ЕС разчита на Турция по проблема с бежанците и мигрантите, на Турция пък икономическите връзки с Европа са ѝ жизнено необходими. Да не говорим, че и едната, и другата страна искат да си сътрудничат в борбата срещу тероризма – както срещу остатъците от т. нар. „Ислямска държава” в Близкия изток, така и срещу джихадизма в Европа. Освен това, според непотвърдени информации, на Ердоган никак не се е харесал фактът, че като европредседател България ще насърчава Западните Балкани, но не се ангажира с европейското бъдеще на Турция. На този фон е логично именно преди публикуването на поредните доклади за напредъка на страните-кандидатки за ЕС след около два месеца да се умува над възможните варианти за разговор между ЕС и цяла група балкански държави, в която влиза и Турция.
Уникален шанс за България
Дали България може да се окаже в центъра на един такъв процес? Много е вероятно в София Ангела Меркел да има едно наум по въпроса. Това, впрочем, е уникален шанс за България името ѝ да влезе с добро в новата история на Европа. Ако на една „Софийска среща" се вземат наистина основополагащи решения по отношенията с Турция и със Западните Балкани, за миграционната политика и разширяването на ЕС в Югоизточна Европа, София ще остане като нарицателно в аналите – подобно на Лисабон, Копенхаген или Шенген.