1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Защо Меркел трябва да помогне на Макрон

Бернд Ригерт
Бернд Ригерт
9 май 2017

Надеждите към Еманюел Макрон са огромни: той трябва да спаси не само Франция, а и целия ЕС. Това обаче би могло да стане само с помощта на Германия. Ето защо канцлерката Меркел трябва да му подаде ръка, смята Б. Ригерт.

Снимка: Reuters/B. Tessier

Трябва да си храбър човек, за да отпразнуваш победата си на президентските избори във Франция точно под звуците на европейския химн. Едва ли ще се намерят много други държавни и правителствени ръководители, които да го сторят. Еманюел Макрон обаче го направи - новоизбраният френски президент, който дава надежди на мнозина. Не само във Франция, а и в цяла Европа хората разчитат на 39-годишния инвестиционен банкер, наричан "дете-чудо" в политиката, "френския Обама", "френския Трюдо" и как ли още не. Няма да е лесно да се изпълнят високите очаквания, както каза той самият.

Време е за "Меркрон"!

За изтерзания от кризи ЕС определено е добра новина, че кормилото във Франция сега поема точно човек, който притежава същата енергия и същата харизма като бившия американски президент и като сегашния канадски премиер. От тази магия на новото начало сега трябва да се възползва най-вече германското правителство. Време е поръждясалият германо-френски локомотив да се стегне и да се изкара от европейското депо. След еврокризата, след Брекзита и на фона на тенденциите към ренационализация в Полша, Унгария и други страни-членки, сега ЕС спешно се нуждае от свежи идеи.

А те могат да дойдат тъкмо от Еманюел Макрон, който е убеден както в откритостта на Европа, така и в нейната иновативна сила. По това той много прилича на германската канцлерка Ангела Меркел. Време е значи за "Меркрон", т.е. за възобновяване на тясното сътрудничество, каквото в известни периоди съществуваше между Меркел и Саркози. След ерата "Меркози" дойде времето на "Мерколанд" - сътрудничеството между канцлерката и президента Оланд, което в началото потръгна много добре. После обаче Оланд се провали: не му стигнаха сили да се наложи в Европа, във Франция не го обичаха, от реформите му нищо не излезе. Формално Меркел и Оланд крачеха рамо до рамо, но същински импулси за ЕС нямаше.

Германия поема лидерството в Европа като "хегемон пряко волята си", както писа британското списание "Икономист". А Франция просто е прикачена към локомотива и използва тягата му. Това положение може и трябва да се промени, стига суперумният новак в Елисейския дворец да получи подкрепа. Защото на Макрон ще му бъде много трудно да прокара във Франция икономическите си реформи. Тъкмо поради това, ако е възможно, ЕС и Германия не бива да му поставят препятствия. По-нататъшното развитие на валутния съюз например сигурно ще предизвика гигантски напрежения, понеже визиите на Макрон в това отношение са много по-амбициозни, отколкото тези на германския финансов министър Шойбле. Макрон пледира за европейски министър на икономиката със собствен бюджет, за държавни инвестиционни програми и за съвместно поемане на рисковете. А такива планове са трудно осъществими с настоящия правителствен екип в Берлин. Но и в Германия скоро ще има избори, а Волфганг Шойбле едва ли ще остане министър за вечни времена.

Бернд Ригерт

Популистите още не са победени

Макрон иска да превърне Франция отново в конкурентоспособна и самоуверена страна. И то не защото Германия му го препоръчва, а просто в интерес на французите. Германия пък, независимо кой ще спечели изборите наесен, се нуждае от равностоен партньор в Европа. И Европа ще стане с една идея по-френска, ако Еманюел Макрон наистина се ангажира в достатъчна степен. Ще го усетят на гърба си и британците - в своя опит да превърнат в някакъв успех безумното решение да напуснат ЕС. Защото те определено не могат да разчитат на снизхождение от страна на Париж. Само след две седмици Макрон ще участва в срещата на върха на НАТО в Брюксел, където ще се срещне и с Доналд Тръмп. На фона на самовлюбения американски президент-националист образът на умния и елегантен млад политик действа доста освежаващо.

Вотът на френските гласоподаватели нанесе тежък удар на популистите в Европа. Но те още не са победени. "Националният фронт" си остава една от най-големите партии във Франция. Ако Еманюл Макрон не съумее с помощта на Германия отново да вкара ЕС в правилния път, след пет години може да се окаже, че мястото му в Елисейския дворец ще заеме една радикална противничка на Европа. Ето защо: Дайте шанс на "Меркрон"!

 

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ