Защо месец преди края си Хитлер е искал да разруши Германия
14 юни 2021
Тази заповед на Хитлер, издадена броени седмици преди края на войната, влиза в историята с името Неронов декрет. С нея Хитлер на практика нарежда всичко в Германия да бъде разрушено. Защо?
Адолф ХитлерСнимка: picture-alliance/arkivi
Реклама
През пролетта на 1945 година британските и американските части напредват все повече в настъплението си. Самата Германия се превръща в бойно поле, краят на Втората световна война е на една ръка разстояние. Именно в този момент, когато вече всичко изглежда решено, на 19 март 1945 година Хитлер издава заповед, в която между другото се казва: „Заблуда е да се мисли, че неразрушените или временно парализирани съоръжения в транспорта, комуникациите, промишлеността и снабдяването биха могли отново да влязат в експлоатация при възвръщане на изгубените територии". Диктаторът все още пази илюзията за възможен обрат във войната, пише „Ди Велт" в статия по темата.
"Всичко да бъде разрушено"
Логиката му е колкото елементарна, толкова и брутална: след като врагът така и така ще остави след себе си само "изгорена земя", при това положение може и със собствени сили в страната да се унищожи всичко, което има някаква стратегическа стойност. Затова Хитлер нарежда: „Заповядвам да бъдат разрушени всички военни, комуникационни, промишлени и снабдителни съоръжения, както и инфраструктурата, която врагът би могъл по някакъв начин да използва сега или в обозримо бъдеще за продължаване на своята борба".
Това де факто означава, че с приближаването на вражеските войски трябва да бъде разрушена цялата инфраструктура в Германия. Мостове, тунели, жп-линии, пътища, мини, фабрики - всичко това трябва да бъде взривено, тъй като би могло да послужи за военни цели. А за да се предпази от евентуален отпор, Хитлер нарежда: "Тази заповед трябва незабавно да бъде сведена до знанието на всички войскови командири. Невалидни са всички наредби, които влизат в противоречие с нея".
Какво е целял Хитлер?
Според Алберт Шпеер - любимия архитект на Хитлер, който в качеството си на министър на въоръженията е един от най-могъщите хора в нацистка Германия, Хитлер бил казал приблизително следното: „Загубим ли войната, загубен е и народът". Затова не било необходимо "да се пази онова, от което народът има нужда за примитивното си оцеляване". Според свидетелствата на Шпеер, Хитлер бил казал и това: "Най-добре ще е сами да разрушим всички тези неща. Защото германският народ се оказа по-слабият - бъдещето принадлежи на по-силния източен народ".
Берлин: такъв, какъвто го е искал Хитлер
04:57
This browser does not support the video element.
Вярно ли е всичко това? Оправдан въпрос, като се има предвид, че Шпеер има доста променливо отношение към истината - той лъже безскрупулно всеки път, когато му изнася, пише „Ди Велт", привеждайки като доказателство факта, че по време на Нюрнбергския процес Шпеер изведнъж си измисля някакъв атентат, който той искал да извърши срещу Хитлер през март 1945. Но в случая със заповедта на Хитлер от 19 март 1945, влязла в историята като Неронов декрет (по името на римския император Нерон, за когото се твърди, че опожарил Рим), Шпеер все пак вероятно цитира коректно указанията на Хитлер - за тях има достатъчно свидетелства.
Ролята на Алберт Шпеер
Шпеер очевидно прави всичко възможно, за да откаже Хитлер от унищожителната акция - с това е запознат и министърът на пропагандата Гьобелс, който диктува на своя секретар следното: „Шпеер постоянно говори за това, че не иска да участва в нещо, което на практика ще пререже връзката на германския народ с живота".
Хитлер с Алберт ШпеерСнимка: picture-alliance/akg-images
И още едно доказателство за ролята на Алберт Шпеер: на 16 април 1945, когато Хитлер още е жив, Шпеер записва на грамофонна плоча реч, с която фактически отказва да изпълни заповедта: „Има само една най-важна задача - да се избегне всичко, което би могло да отнеме на германския народ основата за живот".
Поради всичко това може да се смята, че по отношение на Нероновия декрет Шпеер действително казва истината - Хитлер е искал да разруши Германия, а Шпеер в голяма степен е успял да му попречи.
Германия определено няма за какво да благодари на Алберт Шпеер. Но това, че Нероновият декрет не е приложен, изглежда действително е негова заслуга, обобщава „Ди Велт".
*****
Разгледайте и тази фотогалерия:
Що за човек е бил Хитлер?
Какъв е бил Хитлер - човекът, който носи вина за едни от най-зверските престъпления в историята на човечеството? Ето какво са казали за него майка му, негови учители, приятели, съратници и врагове:
Снимка: picture-alliance/AP
Думи на Клара Хитлер
"Той се оказа доста по-различен от нас" - това са думи на майката на Хитлер - Клара Хитлер, цитирани от Аугуст Кубичек, приятел на Адолф Хитлер от младежките му години. На снимката: Хитлер като дете.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Непокорен и не особено прилежен"
"Той определено беше надарен, макар и едностранно. Но беше избухлив и непокорен. И не особено прилежен." Тези думи са на д-р Едуард Хюмер, учител на Хитлер по френски език. На снимката: класът на Хитлер, 1900 година. Хитлер е най-горе вдясно.
Снимка: picture-alliance/akg-images
"Смятаха го за бездарник"
"Всичките му роднини го смятаха за бездарник, който бяга от истинската работа", е казал Аугуст Кубичек, приятел на Хитлер от младежките му години. На снимката: автопортрет на Адолф Хитлер.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Така и не разбрах..."
"Така и не разбрах какво точно е предизвикало фанатичната му омраза срещу евреите. Не ми се вярва, че тя се дължи на контактите му с еврейски офицери по време на войната", е казал навремето Фриц Видеман, старши лейтенант от полк "Лист". На снимката: Хитлер като ефрейтор в Първата световна война.
Снимка: Getty Images
"Фантастично"
"Изборните резултати са фантастични. Разбихме останалите партии. Засега имаме 103 места (в действителност са 107). А това е десетократно увеличение" - записка в дневника на Йозеф Гьобелс от 15 септември 1930. На снимката: Хитлер и Гьобелс през 1933 година.
Снимка: dpa/everettcollection
"Толкова жестоки врагове"
"Че нацистите са врагове - мои врагове и врагове на всичко, което ми беше мило и скъпо - в това не съм се съмнявал нито за миг. Не подозирах обаче, че ще са толкова жестоки врагове" - думи на журналиста Себастиан Хафнер. На снимката: Хитлер и райхспрезидентът Хинденбург през 1933 година.
Снимка: ullstein bild
"Вълшебните формули"
"Вълшебните формули "Фюрерът заповяда", "Фюрерът желае", "Фюрерът позволява" или "Фюрерът забранява" изведнъж се превърнаха в новите легитимационни документи, които зачеркнаха всички досегашни форми на германския държавен живот" - думи на Ханс Франк, юрист в Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). На снимката: Хитлер и Химлер през 1935 година.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Германия никога няма първа да наруши мира"
"Видях, че войната не е щастие, а точно обратното: тя носи дълбока скръб. Затова казвам: Германия никога няма първа да наруши мира." Адолф Хитлер е произнесъл тези думи в интервю за Уард Прайс, кореспондент на лондонския "Дейли Мейл". На снимката: Хитлер с райхспрезидента Хинденбург.
Снимка: picture-alliance/dpa
Спомен за ужаса
"Още преди моето отпътуване за Сан Франциско научих за това намерение на Хитлер: в случай на война да избие всички нелечимо болни хора, не само психично болните. Като аргумент бе посочено, че тези хора били ненужни лапачи" - по спомените на Фриц Вайдеман, който до 19 януари 1939 е бил адютант в NSDAP. На снимката: Хитлер в Байройт през 1938 година.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Броени дни преди началото на войната
"Твърдо убеден съм, че Англия и Франция няма да се включат в нова световна война". Хитлер изрича тези думи пред генерали от Вермахта на 13 август 1939, броени дни преди началото на Втората световна война. На снимката: Хитлер в Оберзалцберг.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Хитлер и руската зима
"Както знаете, в Русия има зима. Тогава там има сняг, поледици и всичко останало, което е типично за зимата. Хитлер обаче забрави за руската зима. Вероятно не е получил добро образование. Учили сме го в училище. Той обаче го забрави." Думи на Уинстън Чърчил. На снимката: Хитлер през лятото на 1941 година.
Снимка: picture-alliance/AP
"В дванайсет и пет"
"Винаги приключвам чак в дванайсет и пет". Думи на Адолф Хитлер, цитирани от вестник "Фьолкишер Беобахтер" на 10 ноември 1942. На снимката: Хитлер и Химлер през 1940 година.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Нито веднъж"
"По време на цялата война Хитлер не посети нито един бомбардиран град." Цитат от Алберт Шпеер, райхсминистър на въоръженията. На снимката: Шпеер и Хитлер през 1940 година.
Снимка: picture-alliance/akg-images
"Със спокойна усмивка"
"Когато пристигнах там, видях Хитлер, който със спокойна усмивка ми каза: "Линге, някой се опита да ме убие"". Думи на Хайнц Линге, прислужник на Адолф Хитлер. На снимката: Хитлер след опита за атентат срещу него през 1944 година.
Снимка: picture-alliance
"Няма да капитулираме, никога!"
"Знам, че войната е загубена. Надмощието на другите е прекалено голямо. Най-добре да се застрелям в главата. Ние няма да капитулираме, никога! Може и да потънем, но ще отнесем със себе си цял един свят". Адолф Хитлер е изрекъл тези думи пред своя адютант Николаус фон Белов в края на декември 1944. На снимката: Хитлер и Гьоринг през 1944 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/Fine Art Images
Краят
"Човек остава с усещането, че сега смъртта на Хитлер няма никакъв смисъл. Този човек трябваше да умре по-рано. Учудващо е колко много хора черпят сега сили от мисълта, че Хитлер се пържи в ада". Думи на Наоми Митчисън, шотландска писателка. На снимката: специалният вестникарски брой, в който се съобщава за смъртта на Хитлер.
