Интервю с икономиста доцент Красен Станчев от Софийския университет:

ДВ: ЕК току-що обяви няколкоседмични консултации със синдикатите и работодателите – като първа стъпка към въвеждане на единни правила за минимална работна заплата (МРЗ) в целия Евросъюз. Повечето синдикати приветстват тези планове, повечето работодатели – не. На пръв поглед звучи така, сякаш в скоро време в ЕС ще бъде въведено минимално заплащане - примерно от 6 евро на час. Така ли е?

Красен Станчев: Това е невъзможно. От друга страна тази първа стъпка е вече част от решение. Политиката по минималната работна заплата, както и други политики, е компетенция на националните правителства и парламенти. Затова и Комисията обявява именно консултации. В общи линии нейното съобщение гласи: „Вие се разберете, а ние ще видим какво да правим.“ Засега няма никакви идеи какво и как може да направи ЕК по повод МРЗ. Т.е. идеи за МРЗ – много, но не и как да бъдат наложени на страните-членки. Ако вземем споменатите 6 евро на час: това е над покупателната сила (само един от методите на пресмятане) на МРЗ в страни като България, Унгария, Чехия и Румъния, Словакия, балтийските страни (те са като България, а в Литва е дори по-ниска), и е почти равно на гръцката МРЗ. Разликите са под 10%. Въвеждането на единна МРЗ под каквато и да е форма би било убийство на конкурентоспособността на страни като България - с изключение на Полша. Да не говорим за Западните Балкани, които са с по-нисък показател и от България. Дори само поради това тяхното присъединяване ще се отложи поне за две години. Познавам проблема в детайли, преди години бях консултант по хармонизирането на законодателството на Скупщината в Подгорица.

ДВ: Ниското заплащане в страни като България привлича, разбира се, много инвеститори. Но това спъва иновациите, защото работодателите залагат най-вече на работната сила. Освен това от такива държави хората бягат и търсят трудови пазари с по-добри условия…

Красен Станчев: Не е точно така. Първо, заплатата е само един от поне десетина фактора. Защото инвестиции привличат още потенциалът за ръст на пазара и общото по-ниско равнище на цените и разходите, а също така знанията и уменията. Второ, работната сила в иновационните отрасли получава възнаграждение, което е сравнимо с възнаграждението в страни с по-високи доходи. Трето, много хора, когато имат възможност да правят бизнес и да печелят добре, остават или се връщат в споменатите 15-16 страни. Най-вече поради съотношението доход – цени, ако нямат друг мотив на житейско поведение. Казаното за съотношението не важи за моите деца, но това е друга тема. (смее се.)

ДВ: Еврокомисарят по труда и социалните права Николас Шмит от Люксембург също уточнява, че няма отведнъж да се въведе МРЗ от 750 евро месечно или пък в някои държави минималното заплащане да се увеличи с 50%. На първо време става дума за това европейските държави да уеднаквят минималното заплащане, което да бъде 60% от медианния доход*.

Красен Станчев: Има много статистически тънкости и данни на Евростат по тази повод от края на миналата година: вариациите в различните държави от ЕС са много различни, но съотношенията се запазват. Четох доводите на Шмит, той казва: „Има много хора, които не могат да свържат двата края.“ Това е твърде абстрактна теза, която нищо не доказва. Ако МРЗ се определя по медианната, за някои страни ще има подобрение. За България например е добре, че ще има все пак някаква логика на изчисляване. В момента МРЗ се определя доста произволно. За 10 години увеличението ѝ е малко над 2,5 пъти, с 25% изпреварва ръста на БВП и два пъти – ръста на производителността. Недостатъкът обаче е в това, че независимо дали ще вземете като основа медианната, средната или брутната заплата, инструментът не е достатъчно гъвкав, за да се съобразява с различните региони в отделните държави. Така например при Мазурските езера в Полша всичките тези доходи са сравними с примерно Североизточна България. Ако в България се приеме определен показател, по който се изчислява МРЗ на национално равнище, отделни региони в страната ще се обезлюдят откъм работна сила. В момента във видинския регион МРЗ е почти 80% от средната и никой не е готов да я плаща, защото ако се прилага законът (а той обикновено се прилага), работодателите не могат да издържат на конкуренцията, а работниците не искат договори, които нарушават закона.

ДВ: Еврокомисарят казва още, че огромните разлики между страните-членки трябва да бъдат намалени, защото иначе под заплаха е единството на Европа. И е прав. В България хората питат: „Как ще сме единна Европа, след като хората изкарват 10 пъти по-малко пари…“

Красен Станчев: Това не е вярно. Не са „10 пъти по-малко“, а са вероятно нещо като два пъти по-малко. Аз добре разбирам аргумента на Шмит, но не смятам, че е правилен. Хората обикновено отиват да живеят някъде другаде по много и най-различни причини. И вътре в България важи същото. Не само заради гарантирания доход. Ако се вземе основният аргумент, че хората „не свързвали двата края“, трябва да се въведе стандарт за „свързване на двата края“. А според статистиките на Световната банка, в Европа този стандарт е доста висок. Затова се и въвеждат допълнителни инструменти за измерването на стандарта на живот. Тоест, не се мери онова, което се мереше в България например през 1997 година, според международната методология за крайна бедност: 1,90 долара на човек на ден. Тогава бедните в България бяха 40%. По тази методология бедните в България в момента са 1,3%, това показват данните на Световната банка от октомври миналата година. За Европейския съюз с всичките нови страни-членки, по показателя „свързване на двата края“, много страни са по-добре от България, но не „много по-добре“. Като цяло, в Западна Европа за крайна бедност може да се говори само за под 0,3% от населението. Независимо от това, че като се разхождаме из Париж, Лондон, Берлин или Амстердам виждаме клошарите. Защо? Една от причините може би е, че МРЗ в тези страни е на много по-ниско равнище от България като дял от средната заплата.

ДВ: Често се казва, че пазарът ще регулира и минималното възнаграждение. Тоест, че доходите и в България един ден ще заприличат на тези в Западна Европа. Но според еврокомисаря Шмит, не може да се чака, защото това може да трае и сто години. И ако кажем това на хората, то едва ли ще ги утеши. Тъй че трябва активна политика, смята еврокомисарят. Означава ли това, според вас, че ЕС може наистина да въведе минимално заплащане в абсолютни стойности – примерно споменатите от мен 6 евро на час или 750 евро месечно?

Красен Станчев: Активни политики вече има. Показва го тенденцията с МРЗ и изобщо за изравняване на доходи от заплати. В ЕС останаха само шест държави, където няма въведено със закон минимално възнаграждение. Проблемът е обаче кой провежда тези активни политики. Защото според сега действащите европейски договори, това е политика, която се провежда на национално равнище. Тоест, за да има обща политика по отношение на доходите, трябва да се променят общите правила. А те могат да се променят само стъпка по стъпка, което в момента се случва с т. нар. „командировани работници“, например строители, „тираджии“, гроздоберачи и прочее. (Както и с цените на автомобилите.) Когато вдигнете възнаграждението административно-политически насила, вие ще намалите възможността на наемащите ги да им дават работа, а и на самите командировани да получават работа. Както обикновено, проблемът с ниските доходи е в това, че работодателите остават без работа (достатъчно поръчки) и не наемат конкуриращи се помежду си работници.

Още по темата - в това видео:

*Медианен доход (различен от средния) е този, който стои по средата на всички възнаграждения в дадено общество - половината негови представители получават по-висок доход, а другата половина – по-нисък.