Тази седмица турският премиер Ердоган обиколи няколко африкански държави. Какво го привлече към тези тъй различни страни? Габон е една от най-богатите на суровини държави в Африка. Брутният й вътрешен продукт е сред най-високите на черния континент. Нигер - обратно - е сред най-бедните и изостанали държави, но пък е важен износител на суровини, главно на уран. Сенегал спада към относително стабилните в политическо и икономическо отношение държави в Африка. Той разполага и със сравнително добре функционираща административна структура. Независимо от това, Сенегал изостава от други африкански държави по отношение на стопанския ръст. Според индекса на човешкото развитие на ООН, Сенегал е сред последните 40 държави в света.

Почти незабележимо за останалия свят и с удивителна целеустременост, Турция междувременно завладя африканския пазар. Стартовият сигнал за турската експанзия беше даден през 1998 година с формулирането на новата политика на Анкара спрямо Африка. След първото посещение на турски премиер в Южна Африка и Етиопия и официалната "Година на Африка" през 2005-та, Турция придоби статут на наблюдател в Африканския съюз. Геро Ердман, експерт по африканските въпроси от института "Лайбниц" за глобални и регионални изследвания /GIGA/, смята, че "завоят" на Анкара към Африка е започнал още по-рано - по време на преориентациятана турската политика след края на Студената война.

Неоосманска стратегия

Междувременно Турция поддържа 17 дипломатически мисии в страните, разположени южно от пустинята Сахара. Очаква се откриването и на нови. Турската държавна служба по религиозните въпроси Diyanet разкрива и множество частни училища за обучение на африкански имами. Отношенията с Африка днес са личен приоритет на премиера Ердоган, а външният министър Давутоглу е не по-малко ревностен привърженик на тази политическа линия.

През 90-те години на миналия век - по времето, когато беше университетски преподавател, Давутоглу разработи концепция за "стратегическо задълбочаване" на турската политика, пледирайки за връщане към "османското начало" и религиозно-културната мюсюлманска идентичност. Въз основа на тази концепция геополитическата сфера на турската външна политика се разшири многократно. "Турция днес се осъзнава като свързващо звено между няколко континента", твърди преподавателката в Свободния университет в Берлин Гюлистан Гюрбей.

Новият интерес на Турция към Африка има конкретно статистическо изражение. От 2002 до 2011 година търговският обмен е нараснал пет пъти. Турските инвеститори имат ясни предпочитания към строителните и инфраструктурните проекти - например в Етиопия и Судан, а в Южна Африка концентрират усилията си в текстилната индустрия и хранителната промишленост. За разлика от други държави обаче, Турция се прицелва не толкова към африканското богатство на суровини, колкото към стратегическото й политическо значение.

На лов за влияние

Един от стремежите на Турция е да спечели на своя страна гласовете на колкото е възможно повече африкански държави - защото желае отново да стане непостоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Анкара иска да си спечели подкрепата на африканските държави и в други международните институции и се опитва да постигне това с оказването на сериозна помощ за развитие. Пример в това отношение бяха активните действия на Анкара по време на голямата суша в Сомалия. Турските икономически интереси засега играят второстепенна роля, като се ориентират не толкова към суровините и енергийните ресурси, колкото към търсенето на нови пазари за турските стоки.

Преориентацията на турската политика към Африка, както и към Близкия изток, се натъква на критика в самата Турция, а и в някои части на Европа. Много либерални политици и изследователи се опасяват от евентуални проарабски и ислямистки тенденции, като израз на неоосманските амбиции. Същата тази страна, която постоянно е критикувана от Европа заради нарушаване на човешките права, подтискане на религиозната свобода и правовите принципи, се представя като пазител на правата на човека в Африка, например по време на проведената в Истанбул конференция за Африка през 2011-та година, възразяват някои наблюдатели.

Не всички обаче са така критични. Положително е например, че Турция не се включва във всеобщата грабителска надпревара за африкански природни ресурси. А това, че няма колониални интереси за хегемония в региона, както и активните й посреднически усилия за мир, я превръщат в привлекателен партньор за африканските държави.

Автор: Л. Шадомски, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова