Колкото повече проблеми създава ДПС, толкова по-малко се говори за тази партия. Протестите и коментарите от 14 юни насам са традиционно насочени срещу правителството на Орешарски и срещу БСП на Станишев, докато движението на Лютви Местан, незнайно защо, остава незасегнато от тях.

Тази реакция е трудно обяснима. Все пак Делян Пеевски е депутат именно от ДПС, а протестите започнаха, защото точно него назначиха за шеф на ДАНС. Отговорност за това скандално назначение носят поравно ръководствата на ДПС и БСП, както и премиерът Орешарски. Но политическата отговорност за това, че Пеевски вече пета година има постоянен пропуск за парламента и визитна картичка на депутат принадлежи изцяло на ДПС.

Младият мъж живя близо четири години с имунитета на депутат, без да ходи на работа, без да посети избирателния си район и без да отговори на нито едно от десетките обвинения към него, че търгува с влияние. След като Ахмед Доган вече беше напуснал ръководството на ДПС, Пеевски пак се оказа кандидат-депутат на движението, като дори беше сложен начело на две листи - също като лидера Лютви Местан.

VIP- депутат

В политиката това е знак за подчертано внимание към дадена фигура, послание, че съответната партия много държи именно на този политик. Ако съдим по всичките тези формални белези, Пеевски е за ДПС това, което е Цветанов за ГЕРБ или Янаки Стоилов за БСП. Само дето Цветанов и Стоилов са публични личности и получават оценка за публичното си поведение, докато Пеевски доскоро нямаше дори и снимка в интернет.

Следващият проблем е областният управител на София Емил Иванов, който също е кандидатура на ДПС. Вероятността той да бъде назначен на този пост беше посрещната с негодувание още преди два месеца, веднага след изборите. Въпреки тази реакция и въпреки общия климат на нетърпимост срещу кандидатурите за областни управители, в петък Иванов окончателно се озова на поста. Нищо, че има присъда за нанасяне на телесна повреда.

Тук въпросите са поне два. Първият е: каква сила може да накара премиера да назначи за областен управител човек с присъда, при положение, че и без друго от месец насам му искат оставката тъкмо заради подобно скандално назначение - това на Пеевски. Вторият въпрос е: каква партия трябва да е тази, чиито кадри са обект на интерес или на правосъдието, или на журналисти, разследващи мафиите.

За ДПС - или крайности, или нищо

Истината е, че българите просто не знаят как да говорят за ДПС. Те или коментират партията националистически, или не я коментират изобщо - от страх, че ще бъдат възприети като националисти или дори приравнени с тях. Този конфуз продължава вече 23 години и дори скандалът "Пеевски" не успя да обърне нещата.

В първите дни на протестите на площада пред Министерския съвет имаше много плакати срещу ДПС, но те бяха предимно ксенофобски. А срещу социалистите и атакистите се чуваха и скандирания от сорта на "Турци сте!". Имунитетът срещу провокации, който протестиращите развиха доста бързо, изолира тези агитки. Оттук нататък те просто не се появиха на площада.

Не се появи обаче и адекватно отношение към ДПС - партията, която провокира основната част от политическото напрежение в страната с неприемливия си кадрови подбор и нахалството да представя оттеглянето на Пеевски като "политически компромис" от нейна страна. Тази обяснима, но неуместна предпазливост по отношение на ДПС помогна на партията на Доган да се капсулира до степен на недосегаемост. И да диктува решения, способни да подгряват гнева на толкова много хора вече цял месец.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Б. Узунова